Асоциация на истинското сърце
Една пиянска история

Наскоро се връщах от Авиньон, а умът ми беше изпълнен със спомени. Синът ми не спря да ми разказва вицове по време на цялото пътуване до Париж и така и не забелязах кога са минали всичките седем часа и половина. Авиньон е град на брега на Рона, заобиколен от големи лозови масиви. Затова произвежданото там вино се нарича „Кот дю Рон“ (бел.прев. „Côtes du Rhône“, т.е. вино от склоновете на река Рона).

Преди години бях отишъл съвсем сам в този град, за да уча в тамошния университет и бях единственият азиатец в моя курс. Сега си давам сметка, че там съм срещнал много услужливи и симпатични хора. Когато човек напусне родината си, винаги има нужда от помощ. В будизма се подчертава важността на това да се създават добри кармични отношения с всички онези, които срещаме. Ако създадем такива отношения, ни е възможно да преодолеем всички препятствия, където и да отидем.

Този уикенд се срещнах с някои от старите ми колеги от курса в Авиньон, които си спомняха по-специално, че им бях преподавал кунгфу на паркинга на нашия университет. Те не бяха забравили, че късно вечер ги обучавах на това бойно изкуство. Един от тях даже си спомняше, че беше получил множество удари от мен! Бях много опечален и искрено му се извиних!

Често им бях говорил, че кунгфу не е предназначено да се използва в улични сбивания. В школата по кунгфу, където бях тренирал в Аржентина, имаше две красиви фрази, изписани с калиграфски знаци (бел.прев. на китайски): „Търпението смекчава вятъра и стопява вълната“ и: „Онзи, който отстъпи една крачка назад, вижда по-ясно небето и земята“. Добродетелният човек е по-велик от боеца — много е жалко, когато някой с изключителни бойни умения за сметка на това е много подъл и нечестен.

През този уикенд един от приятелите ми ми припомни една стара история, която бяхме преживяли заедно, но аз я бях забравил. Щом заговориха за нея обаче веднага си спомних всичко. Ето историята:

Спомням си, че преди години имаше изобилна реколта на грозде и кметството на Авиньон покани всички жители на града на по чаша вино „Кот дю Рон“ пред Папския дворец. Ние бяхме бедни студенти и не се поколебахме да се възползваме от този сгоден случай. Определихме си среща с целия курс на площада. Отидох там заедно с моите съседки, но ги изгубих почти веднага в тълпата. След това забелязах, че някои от моите колеги бяха доста пияни — те се опитваха да се покатерят по една от стените на двореца.

Впрочем виното притъпява ума и то до такава степен, че, след като си пийнат, някои хора почват да си въобразяват, че са способни на всякакви подвизи. Алкохолът ни кара да забравяме за опасността.

След това срещнах други колеги, които ми предложиха да отидем да ядем при един приятел. Така тръгнахме шестима в една съвсем мъничка кола.

Един от нас ставаше много агресивен, когато се напиеше. Този път той реши да свали прозореца на колата и да обижда всички минувачи, като ги наричаше „тъпаци“. Някои от обижданите по този начин не пропуснаха да го обидят на свой ред.

Изведнъж една кола ни изпревари и ни засече, като ни принуди да спрем. Отвътре излязоха яки мъже и ни попитаха защо нашият приятел ги беше обидил. Те отвориха вратата и измъкнаха нашия приятел от колата, след което излязохме и ние. Започна сбиване. Шофьорът на нашата кола много се уплаши и започна да крещи името ми, като ме молеше да направя нещо. За да бъда съвсем честен, аз самият бях доста пиян. Едва се държах на краката си, така че щеше да ми е доста трудно да се бия. Слязох от колата и видях, че някой удари един приятел. Потупах леко и приятелски по рамото този човек.

„Ние сме виновни! — му казах аз — и нашият приятел не трябваше да ви обижда.“

След което му представих моите извинения. Добавих, че ако продължава да е ядосан и не иска да приеме моите извинения, може да ме удари и аз няма да му отвърна. Очаквах да получа удар от човека, на който казах всичко това. С отворени ръце и без да се пазя, чаках да бъда ударен. Но вместо да ме удари, той ми стисна ръката и ми каза, че вече не е ядосан.

След това се опитахме да разтървем нашите приятели. Аз отново поднесох извиненията си, този път на цялата група — бях готов да ги поканя да изпием по чаша, за да разсеем недоразумението. Те обаче отказаха и си тръгнаха бързо.

Дори не си спомням как се прибрах вкъщи. На другия ден вече бях забравил тази история, която не ми изглеждаше особено важна. Моите приятели обаче я помнеха добре — когато се срещнахме отново, ми казаха, че случилото се ги е впечатлило.

Много хора си въобразяват, че е жалко да се изучават бойни изкуства, ако не смятаме да ги използваме, когато имаме сгоден случай. Всъщност практиката на бойните изкуства не е насочена единствено към боя — те съдържат много задълбочена философия. Тази практика позволява да се намери истинският път на съществуването и да се излезе от цикъла на преражданията.

Ако се намирате в опасна ситуация, онова, което сте научили от уроците по бойни изкуства, може да ви спаси живота. Една продължителна практика на тези техники води в крайна сметка до автоматизация на движенията, които стават много бързи.

Наистина пиенето на алкохол може да развесели ума, но подобна радост е съвсем кратка и непостоянна. Много хора са правили големи глупости, след като са пили. На всичкото отгоре алкохолът вреди на здравето, така че ви препоръчвам да пиете умерено. Не алкохолът ще ни донесе най-големите радости, а разбирането за нашето истинско аз, което не се ражда и не умира. Това е истинската радост, върху която ви препоръчвам да помислите.

Тук свършва моята история. Пожелавам на всеки да намери много лесно мира в себе си. АМИТОФО!