Асоциация на истинското сърце
Педагогиката в светлината на теорията на дванадесетте причини

Имам две деца, които учат във френско училище по системата Щайнер-Валдорф. Всъщност по-големият ми син вече го завърши и сега е в университета. И все пак, когато училището Щайнер организира празници, знам, че той ходи от време на време, за да оказва доброволна помощ — да участва в продажбата на предмети или да свири на китара в училищния оркестър. Срещам го доста често на тези празници и той ме кани да ям пържени картофки или да пия чай с него. Ценя много високо тези моменти, които споделям с моя син, и сърцето ми винаги се изпълва с радост.

Познавам много ученици от това училище и някои от тях са ми толкова близки, колкото и собствените ми деца. Те понякога дори идват да се приютят при мен. По-малкият ми син все още посещава това училище и е в седми клас.

Някои училищни дейности, предлагани там, са считани за второстепенни в традиционното френско училище, а всъщност играят основна роля в обучението в едно училище Щайнер. Например много се набляга на рисуването, музиката и градинарството. В малките класове всичко се преподава посредством изкуството. Но въпреки че артистичните дейности заемат важно място, целта не е децата да станат хора на изкуството — художници, музиканти и др. Всъщност артистичните дейности се използват като основа за онова, което трябва да бъде преподадено на децата. По програма може да се предложи рисуване върху предварително намокрен лист, изработването на свещ от пчелен восък или приготвянето на сладкиши.

Никоя от тези дейности не се предлага случайно — всяка от тях има дълбок смисъл. Дори математиката се преподава през призмата на танците, рисуването с молив или акварели… Вместо да учат наизуст чрез обикновено повтаряне на теоремите или математическите формули, децата определено предпочитат артистичния подход, за да усвоят тези знания.

Децата от малките и средните класове нямат изпити, но имат много домашни. Например трябва да плетат, да рисуват много, да отглеждат зеленчуци и да извършват ръчни дейности, като рязане на дърво или изработване на свещи. Децата в трети клас, по време на един триместър, трябва да прекопаят земята, да оплевят, да посеят пшеничени семена, да поливат, окосят и приберат зърното, да го смелят, за да получат брашно, и най-сетне да омесят и опекат хляб. Когато хлябовете са готови, учениците ги носят на своите семейства. Както децата, така и аз, пазим скъпи спомени от тези вкусни хлябове. Но освен приятния спомен, който оставя, тази дейност има дълбок смисъл.

Започнах да се интересувам от педагогиката на Щайнер, когато се готвех да запиша децата си в училището. По този начин можах да разбера по-добре тези методи за обучение. По-късно дори преминах тригодишно обучение в Института Щайнер за подготовка на учители по тази метода. Но когато срещнах истинския смисъл на учението на Буда, погледнах с други очи на антропософичните принципи на Рудолф Щайнер^[1]. Дадох си сметка, че този човек не е постигнал просветлението, че не е сложил край на илюзиите си относно природата на истинското аз. От будистка гледна точка, той не е постигнал дори първия плод на школата Хинаяна. Антропософичните възгледи се основават на будизма, индуизма и даоизма. Става дума за една „духовна салата“ и самият Щайнер, в последните дни на живота си, си признава, че все още търси истината. За съжаление неговите последователи са го въздигнали в ранг на гуру, на велик духовен учител. За хората, търсещи истината, подобно сляпо боготворене на един духовен учител е достойно за съжаление. Това е скок в кладенец, от който след това не успяваме да намерим изход.

За да се разбере истинската природа на човека, изучаването на йогачара^[2] е от първостепенно значение — единствен Буда Шакямуни е бил способен да опише структурата на човешката природа с такава прецизност. Чрез изучаването на словата на Буда всеки може да постигне мъдростта на освобождението.

Няма да навлизаме в подробности по тази тема, тъй като в противен случай ще трябва да напишем много томове. Така или иначе педагогиката Валдорф заслужава уважение по много причини, а също няма как да отречем заслугата на доктор Рудолф Щайнер за неговите прецизни анализи.

Тук първо ще се спрем по-подробно на дванадесетте нидани, дванадесетте взаимозависими причини. Първата е невежеството, след това идват процесът, мисловното съзнание, името и формата, шестте входа, контактът, усещането, желанието, привързването, волята да се получи нещо, раждането, остаряването и най-сетне — смъртта. Тези дванадесет нидани са свързани със структурата на човешката природа. Няма да разгледаме веднага първите три нидани, а ще започнем с името и формата.

Образуването на една дума, едно име, което е нематериално, изисква действието на нашето мисловно съзнание. Формата пък е всяка материална структура, която може да бъде възприета чрез сетивата. Можем да наблюдаваме как крайниците на плода започват да се развиват от петия или шестия ден. Когато сетивните органи и тялото са приели човешка форма, шестте входа ще се образуват на свой ред. В момента на раждането и до три — четири години петте сетива влизат в контакт с различните обекти на външния свят, без обаче развитието на мозъка на детето да е приключило, като в резултат мисловното съзнание на едно дете е неспособно да анализира задълбочено заобикалящата го среда. Това означава, че интелигентността все още се формира.

Както можем да видим в случая в действие влиза най-вече ниданата на контакта. Когато детето започне да кара петата си година и докато навърши тринайсет, мозъкът му продължава да се развива, така че скоро мисловното съзнание е в състояние да различава по-добре различните обекти на виджнаните чрез усещанията. Тогава започва да се формира все по-силно привързване към усещанията, които индивидът търси. В този случай най-използваните нидани са усещането и желанието.

След това, от четиринайсет до осемнайсет или деветнайсет години волята да се задоволяват тези желания става по-силна.

Другите три нидани — раждането, остаряването и смъртта няма да бъдат засегнати в този текст. Бих искал вместо това да отбележа, че за малките деца е важно да развият преди всичко ниданата на контакта. От пет до тринайсет години, ударението трябва да се постави върху желанието и усещането. Най-сетне, при по-големите подрастващи трябва да се работи върху волята за задоволяване на желанията. Всичко това съвсем не е случайно.

Педагогиката Валдорф е доста близка до всичко, което изброихме дотук. Сега ще ви обясним по какъв начин това разбиране на ниданите може да допринесе за образованието на децата.

Подходът чрез ниданата на контакта при децата

Сега да поговорим за една педагогика, основана върху контакта и насочена към малките деца. Малките деца развиват до навършването на седем години всички способности, които ще им бъдат необходими по-късно. Родителите трябва да се грижат много за организма на детето си и най-вече да му посочат правилния път. Всъщност децата имитират поведението на възрастните. На тази възраст човешката топлота, стабилността, обкръжението, близко до онова, което се среща в природата, и един добре структуриран ритъм на живот представляват ценна помощ, която трябва да бъде осигурена от родителите. В такъв случай тялото на детето се развива по здравословен начин и то изгражда необходимата основа за полезното изследване на света.

Впрочем децата трябва да бъдат оставени да играят и да докосват различни обекти, както и да бъдат оставени да развиват свободно въображението си, но трябва да се избягват интелектуалните занимания. Наистина интелектуалните занимания стимулират мозъка. Преждевременното стимулиране на мозъка обаче не е добра идея. Американски учени са установили, че оптималното развитие на мозъка на особено надарените деца се случва по-късно отколкото при останалите. Резултатите от техните изследвания показват също, че мембраната, която обвива мозъка, играе основна роля за развитието на рационално и сложно мислене. Колкото е по-дебела тази мембрана, толкова по-лесно децата разрешават комплексни проблеми. Тя вероятно има директна връзка с коефициента на интелигентност.

Известният професор Филип Шоуолтер Хенч смята, че колкото по-дълго се развива тази мембрана, толкова по-дебела ще бъде тя и съответно когнитивните способности ще са по-високи. Следователно не бива да се опитваме да развиваме способностите по-бързо, отколкото това е предвидено от природата.

Бих желал да споделя също така една идея на американския психиатър Ерик Ериксън. Този учен смята, че някои родители са прекалено взискателни по отношение на приучването на детето да ходи на гърне. Под любящото въздействие на родителите си детето се научава да ходи без пелени твърде рано. На тази възраст детската глава все още не е приключила растежа си. В такъв случай има вероятност по-късно децата да са неспособни да контролират тялото си чрез мисловното си съзнание и да получат психологически или психически проблеми, в по-крайни случаи дори шизофрения. Тази теория е много сериозна и според нея родителите не бива да принуждават детето да спре да носи пелени твърде рано.

В сутрите също се говори за тази мембрана, от която съгласно тези свещени текстове зависят първите пет виджнани. Учителят Суан-Джан твърди на свой ред, че коренът на тези пет сетива е с форма на медуза, че е едноцветен и обгръща мозъка. Излиза, че днешните учени са открили онова, което будистките учители са разбрали още преди векове. Тук не мога да не изразя възхищението си към Буда Шакямуни и учителя Суан-Джан.

В резултат мисля, че трябва да оставим мембраната, която обгръща мозъка да се развие и изгради по възможно най-естествения начин. Трябва да избягваме да я стимулираме прекалено, като даваме на твърде малки деца множество интелектуални упражнения. Една китайска поговорка казва, че онзи, който като дете е бил много пред връстниците си, в зряла възраст не е способен на почти нищо. За много хора, прочули се като малки, никой не чува нищо, след като веднъж са пораснали, а понякога животът им е низ от проблеми. Ако детето ви има желание да играе, то оставете го да играе — не бива да го принуждавате да учи твърде рано или да изпълнява прищевките на егото ви. Осигурете му едно щастливо детство. Друга китайска поговорка потвърждава всичко това: „небето обича глупавите деца и ги дарява с късмет“.

Подходът чрез ниданите на усещането, желанието, привързването и задоволяването на желанието при децата

А сега да поговорим за педагогика, основана на усещането, желанието, привързването и задоволяването на желанието. Децата и младите подрастващи (от седем до четиринайсет години) се нуждаят от наставник, на когото биха могли да имат доверие и когото да обичат. Наставникът от своя страна има за задача да стимулира тяхното любопитство, за да развие в тях желание да учат. По този начин децата ще изградят любопитство и интерес към образоването, както и доверие в своя наставник и в живота. Всичко това засяга усещането, а след това и желанието. Въз основа на това, по време на учението си децата ще изградят взаимно доверие помежду си и постепенно ще развиват състраданието, толерантността, желанието за сътрудничество и добри отношения в обществото. Ако имате много малки деца, сигурно сте забелязали, че те изпитват дълбоко уважение към думите на учителя си и то до степен, че го слушат много повече отколкото вас. Ако децата харесват учителя си, те ще искат да учат с него. За сметка на това, ако не го харесват, те няма да искат да учат с него, независимо колко добър учител е той. Добрите отношения и близостта, които учителят може да създаде с учениците си, са следователно много важни. Един добър педагог ще се възползва от подобна близост, за да помогне на децата да учат.

Нека сега поговорим за педагогиката Валдорф и по-конкретно как децата се научават да пишат. Това е много интересно, тъй като при тази педагогика се счита, че децата не трябва да бъдат карани да се учат да пишат преди мозъкът им да е постигнал определена степен на развитие. Това означава, че първо необходимите условия трябва да са налице.

Как можем да сме сигурни, че условията са налице? Хората, които скоро ще бъдат учители на децата, ще ги наблюдават и ще си играят с тях половин ден. Например ще се ръкуват с тях и ще наблюдават коя ръка ще протегне всяко дете. Ако детето протегне дясната си ръка, това означава, че вече има идея от пространството и че мембраната на неговия мозък е достатъчно развита. Но ако тя не е достатъчно развита, е възможно детето да пише наопаки.

Учителите ще разгледат рисунките на децата, ще рисуват с тях, ще танцуват, с цел да проверят дали децата са способни да започнат да се учат да четат и пишат. Това изучаване отнема много време по педагогиката Валдорф: от децата се иска първо да рисуват чертички, след това кръгчета и овали и то като използват восъчни пръчици. Употребата на тези средства за писане ги принуждава да натискат силно върху хартията, за да получат необходимите форми, а това им позволява в същото време да упражняват мускулите си. Учителят може да направи множество рисунки на дъската, които да разказват история, която може да трае няколко дни. Тези рисунки съдържат множество скрити послания. По този начин в центъра на рисунката може да се появи малка мишка, нарисувана така, че извивките на тялото й и опашката й да напомнят буквата „S“. Изборът на този гризач не е случаен — думата „мишка“ (бел.прев. на френски „souris“) започва и завършва с буквата „S“. Малко по малко, учителят ще нарисува буквата „S“ по-ясно и ще поиска от децата да я препишат в тетрадките си. Когато буквата „S“ най-сетне бъде представена в стандартния си вид, децата вече ще са развили едно истинско усещане по отношение на нея.

Други неща също заслужават да бъдат представени: евритмията. Това е вид танц, целящ да изрази думите чрез жестове и движения. Танцуващите евритмия, използват тялото си, за да изразят думите и мелодиите, които придружават техните движения. Тази практика е характерна за училищата Щайнер и по мнението на нейните любители „позволява на душата на практикуващия да се изпълни“. Съществува допирна точка между евритмията и цигун: дишането и движенията трябва да са координирани, за да могат учениците да се радват на добро здраве. Училищата Щайнер използват евритмията за изучаването на геометрията, рисуването, поезията и музиката. Те развиват усета си към изкуството и чувствителността си, за да могат по-късно да се адаптират към различни ситуации и обкръжения. По време на упражненията техният поглед винаги е насочен право напред и все пак не спират да образуват геометрични фигури и то без да се сблъскат взаимно. Това им помага да развият чувствителността си един към друг.

Същото се среща и в будизма — когато се ражда една мисъл, тя не е свързана с езика. Когато мисълта се появи, тя идва от манас. Но на този начален етап тя все още не е изразена езиково. Едва когато се намеси мисловното съзнание, за да даде смисъл на мисълта, т.е. да я интерпретира, се появява и езикът. Например може да ни се случи да изпитаме чувства, които сме неспособни да изразим. Педагогиката Валдорф използва точно същия процес: тя предлага рисунка, която първоначално не е обяснена от учителя. Но малко по малко учителят започва да й вдъхва смисъл чрез една история, а след това, след като рисунката вече е интерпретирана благодарение на разказа, той въвежда писането. Ето един подход, който изглежда напълно логичен.

Що се касае до изучаването на граматиката, всеки учител има свой собствен метод, но всички използват някаква художествена дейност и усещането, за да привлекат вниманието на малките деца. След това въвеждат езика, за да преподадат граматичните правила. Те развиват също желанието, което предизвиква разбирането на правилата.

Например, преди да стигне до разбирането на едно граматично правило, учителят на моя син предложи на децата да се разделят на няколко групи. Всяка група имаше за задача да използва само един цвят, за да нарисува различни замъци. Не беше необходимо всички да нарисуват цял замък — можеха да нарисуват само една част, например моста или стълбището. Учителят остави децата свободно да изявят въображението си, а после събра на едно място замъците в еднакъв цвят: червените замъци символизираха слънцето, сините замъци — луната, а зелените замъци — звездите. След това разказа по една история за всеки цвят замъци. Обитателите на червените замъци бяха много динамични, не можеха да стоят на едно място и се занимаваха с дърварство или ковачество. Онези в сините замъци обичаха много да си приказват, имаха талант да измислят абстракции, понятия и обичаха да дават имена на някои неща. Обитателите на зелените замъци, подобни на малки звезди, много ги биваше да украсяват. Учителят събра трите вида замъци и поиска от децата да свържат думи с различните видове замъци. По този начин децата разбраха много бързо какво е глагол, съществително или прилагателно. Представихме ви основното, като ще пропуснем множеството детайли, свързани с този метод.

Ето това е педагогическият подход чрез ниданите. Ниданите на невежеството, процеса, мисловното съзнание и името и формата не бяха обяснени. В тях обаче се крие дълбок смисъл и те могат да помогнат на хората да разберат значението на съществуването и дори да се просветлят. Ако сте любопитни и имате желание да разберете, ви каня да дойдете да изучавате будизма и ви желая да се просветлите много бързо.

АМИТОФО!