Иван Вазов
На сръбската граница (Уломък)

………………………………………………

О, позор! Кръвта ми студенее,

страшно бъдеще сега се сее,

бъдеще от бури, вражди нови,

плод на тия кърви и гробове,

и потомството ни в завещанье

ще наследи вечно живи рани,

и историята ще се чуди

в кой кът скришен таз война да гуди.

Проклет, проклет оня нека бъде,

що таз кървава вражда завъди

между нас — помежду два народа.

Братя по кръв, вяра и свобода.

Престъпници, де, отговорете,

и пред мене и пред вековете

и пред бога силни на небето

зарад вашето дело проклето!

 

Не към тебе се обръщам ази,

о, Милане — душа, дето лази,

лют разбойник на трон обезславен,

в чиста кръв до шията удавен,

звяр в порфира, идиот с корона,

Каин нов дошъл под небосклона;

не към вас, войници заблудени,

братска кръв да лейте назначени,

на план гнъсен оръдия слепи,

кървав леш на битките свирепи;

не към вас, политици — джамбази;

ни към тебе се обръщам ази,

скупщино — куп жалостни влечуги,

що под трона пъплят за услуги,

слуги немски, съвести продажни;

не към теб, народе сръбски снажни,

що завета си свещен забрави

и деди-герои обезслави,

и кат бик, привързан за рогата,

послушливо наклони главата —

и тръгна след своите джелати

към смъртта си — и не ги стъпка ти.

 

Но към тебе, младеж заблудена,

вечно с призраци обиколена!

Ти от полвек тоя срам подготви,

ти с тлетворния си дъх отрови

тоз народ, за честен труд създаден,

ти го стори дребен, кръвожаден,

ти нахрани му с лъжи душата,

ти вдъхна му духа на враждата

срещу братя млади и свободни,

турени пред подвиг благородни.

Да, вий криви сте, туй прогласявам,

пред цял свят на съд ви призовавам —

вас, Милоевичева дружино,

вас, болнава сръбска омладино,

мозъци фантаксани, нетрезни,

вий сторихте в тая кал да влезне

вашата история и слава,

та от срам се вече не познава,

и таз яма, доде слънце грее,

между нас и вас, кат гроб, да зее!