Кристин Юрукова
Заспалият овчар

Нямал ни понятие

овчаря за това,

което му се случило.

Умората просто

го надвила на път,

 

а на сънищата си

господар не е никой.

С отворена уста запял,

така както си спял.

 

Бълбукали песните,

как не се задавил с тях.

 

Гласът наистина

негов бил,

но не и воалите

на мелодиите тънки,

раздвижили въздуха.

 

Музиката божествена,

непознаваща тлен,

била на мага Орфей,

 

на чийто гробен камък

в изнемога мъжът глава

бил подслонил.

 

И заприиждали

не само селяните

заради другаря си овчар,

но дърветата, скалите и

всякаква твар,

облечени в екстаз —

познали били знака

Орфеев за веселие.

 

Звуците излизали направо

от Орфеевите разкъсани гърди —

тътен от идващи чувства —

нямало как да ги нарекат мъртви.