Кристин Юрукова
Лодката

Лодката,

сглобена

от телата им —

 

навлиза

в пяна от усмивки,

в свои води,

които само

те виждат.

 

Гребла —

стръкчета

от вятъра,

откъснати

със зъби.

 

Плисък

на хиляди

сънища

от прилива

на общия сън.

 

В него

Сузете

е винаги с Холдер

и няма как

да разбере,

че е умряла

преди той

да полудее.

 

Останалото

просто не се е

случило.

 

Общуват си

в онази

лунна страна,

дето само им

е родина.

 

Живеят си

в текстовете

като в

молитви.