Кристин Юрукова
Благодарност

Благодаря ви, че с мене сте,

достойни камъни,

скулптури на земната лава,

мъха си за възглавето каменно

да ми подложите. И вие,

дървеса сухи, с пропукана

от жаждата кора —

че ме целунахте, сякаш съм

водата ви, насъщната.

Благодаря и на вас,

цветове, за екстаза ви безмълвен,

с който ме облякохте —

сред зимниците

на зимата да не зъзна.

Благодаря ви, облаци,

че ми оставихте късче

синьо небе — за заселване.

Благодаря ви на всичките,

че не си отидохте,

когато всеки друг

си отиде, оставяйки ме на огъня

на планетата огнена — самота,

да горя, да изгарям, да се възземам

на дим и пушек — както намеря за добре.