Кристин Юрукова
Ели

Запретнали поли елите,

нагазват в полетата бели

на географските карти,

където нищото хвърля сянка.

 

Накъде да поемат —

издухана армия

от посинели от студ войници.

 

Вятърът отвява

слюдата снежна

от ела на ела,

 

сее сияние

целомъдреното

оплождане.

* * *

Присънваш си се,

сам на себе си

се присънваш,

 

че си жив, ама наистина,

 

сред неща и хора,

които не са наужким.

* * *

Бетовен

не може

да се изпее,

нито лавината —

нарисува.

 

Както от стъпките

нозе не никнат,

тъй и от хартията

дърво няма да порасне,

нито от стиховете ти —

човече.