Кристин Юрукова
Размяна

Купища добро —

за зрънце надежда,

колкото птиче око.

 

/Аз на тебе,

ти — на мен,

напред към

сърцето

на омагьосания

кръг/.

 

А зрънцето

надежда —

срещу бяло петно,

срещу празно

пространство

за игрите

на духа —

ако може

да си някой,

ако може

да си друг.

 

И отново,

и обратно…

 

И надеждата

куца,

а доброто

се кае,

ласката пак

хапе направо

по ахилесовата

ти пета.

 

Накрая теб

самия

разменят

срещу шепа сън.

* * *

Глаголят,

вестят

къниги,

копита,

резки и черти,

 

изписани са

от божия пръст

в самата плът.