Кристин Юрукова
Златната маска от Шипка

Сплескана

леко

от тонове време,

 

поема

първи глътки

въздух.

 

Полирано

езеро,

изляно

върху пейзажа

на миналото —

 

браздят го

чертите му.

 

Колко смърти

зад нея

и възкресения

колко —

 

това знаят само

стъпалата

на мистерията.

 

Извлечено

от синкавата плазма

на мозъка светило.

 

Безстрастно

слънце,

зад което

всеки е Бог.

 

Плод от

свещената

гора на Дионис,

откъснат

от най-бързия

тракиец —

Борей.

 

Зад гърбовете ни

Царят съзерцава

царствено

своето

напуснато

лице.