Кристин Юрукова
Стомната

В свойто си кьоше

пази огнището,

изгасналото,

цялото във воали

невестински

от паяжината —

единствено нетленна.

 

В устието й

свирят

старите мъки,

стогласните,

 

капка по капка

наливани,

 

викат някого,

който им

принадлежи,

издуват я —

корем на

преяла крава.

 

Да не кънти

на празно.

 

Ферментират

мъките,

един живот

събирани —

в живата вода.

 

Надроби

своите скърби

и отпий.