Христо Смирненски
Епитафии (Или слова надгробни на водачи безподобни)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Година
(Обществено достояние)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Karel (2019)
Корекция и форматиране
Еми (2019)
Сканиране
Karel (2019)
Разпознаване, корекция и форматиране
Стаси 5 (2020)

История

  1. — Добавяне
  2. — Корекция

Теодор Теодоров Сервилний

Патриотизмът жертви иска,

а той бе честен патриот,

затуй в Париж с поклони низки

пожертвува един народ.

Маджаров

«Дедите ми, набивайки на кол

другарите на Левски и Раковски,

крепяха турский произвол

и своите дела търговски.

 

Аз, внук на своите деди,

водач на спекулантска банда,

крепях народните беди

и всяка алчна контрабанда.»

Андрея Ляпчев

Над малката могила кръст да не издигат!

Излишен е и глупав всеки кръст над нея!

Безименните черни кръстове му стигат

из пленнишките лагери покрай Егея.

Рамзес Чапрашиков

Съдбата него двойно надари:

ума му взе и даде му пари.

Без първото той стана дипломат,

чрез второто пък — меценат.

Василий Радославов

Над гроба му аз виждам забита тежка сопа —

посредством нея в гроба той цял народ изпрати,

а трябваше народа таз сопа да докопа

и да зачисти всички подобни дипломати.

Златен Тончев

Пътниче, пътниче, ти не мисли,

че само тези са моите останки!

Влез във града ти и там изчисли

мойте останки, наречени банки.

Кр. Пастухов

Сакън! Недей над гроба му плюва!

Заплювките са тук играчки —

той приживе покрит бе с храчки,

но пак не се свенеше от това!

Янко Сакъзов

… Ти затечи се по паважа,

влезни в двореца и кажи:

«Пред вашите врати на стража

издъхнал старий пес лежи!».

Венелин Ганев, Костурков и въобще цялата радикалска партийка

Що простенваш, майко, в горест тиха,

ронейки безспир сълзи на гръд?

Те не са умрели — мъртви се родиха,

та не могат даже да умрат!

«Червен смях», 12 март 1920

Край