Христо Смирненски
Ветре, духни!

Ветре, духни, разхлади

потните чела!

Ветре, духни, пропъди

изпитни тегла!

 

Духни, ветре, към тълпата,

захар дето взема,

разхлади и тям челата

в жегата голема!

 

Разветрей, ти, из градини

рокличките бели,

та да блеснат пред очи ни

тез крачка дебели!

 

Ветре, духни из мазета

на търговци разни,

виж из тъмните кьошета

в складовете празни

 

има ли там захар скрита

и зехтин с варели,

па ги тихичко попитай:

откъде ги взели?

 

Питай дали се продава

захар десет лева,

как човек забогатява,

сал кат се прозева.

 

Ветре волни, духни ти

и към нея днес,

па й, ветре, обади

колко съм злочест.

1916