Джани Родари
Мечката рибар

Един мечок, който живеел в гората от лов и риболов, отишъл да лови риба на брега на реката. Закачил червейче на кукичката, хвърлил въдицата, запалил си лулата и задрямал, докато чакал рибата да клъвне. Слънцето печало силно, ветрецът бил свеж, водата напевно ромолила нина-нана. Дрямката на мечо преминала в толкова дълбок сън, че и кит да захапел стръвта, нямало да го събуди.

Оттам минали двама ловци и без никакво усилие го уловили в мрежите си. После се шегували:

— Тръгнал мечо да лови риба и сам бил уловен.

На мечока не му харесало това, но бил вече в клетката. Ловците решили да печелят, като го показват по мегданите.

— Елате насам, госпожи и господа, да видите колко е добър мечокът рибар!

Така викали. Когато се съберяла тълпа от любопитни, слагали пред мечока буркан с червена риба и му заповядвали:

— Хайде, лови риба!

Мечо хвърлял стръвта в буркана, но червената риба не кълвяла.

При вида на бедната мечка хората се превивали от смях.

Веднъж мечката и нейните господари преминавали през една река по моста. В най-дълбоката част мостът паднал и ловците започнали да се давят.

— Спаси ни, помощ! — викали двамата нещастници към мечката, която на четири лапи бързо стигнала брега.

— Не, този път не искам да ловя нищо — отвърнал мечокът.

Тръгнал си по пътя, като се зарекъл никога вече да не лови риба.

А двамата ловци? Не се удавили, защото течението ги отнесло в плитки води. И повече не срещнали мечока.