Джани Родари
Наследството на стария мишок

Старият мишок почувствал, че смъртта приближава, затова събрал около постелята си всички свои деца: Сив мишок, Права опашка и Половин мустак.

— Деца мои — въздъхнал той, като поправил термофора с гореща вода върху корема си, — аз си отивам. Искам преди това да разделя между вас онова, което притежавам. На теб, Сив мишок, оставям онази голяма пита кашкавал, дето е в магазина на господин Брамбила. На теб, Права опашке, кутията с бисквити, която госпожа Тереза забрави в антрето. А за теб, Половин мустак, нямам нищо, което да оставя; ти имаш остри нокти и здрави зъбки, ще се оправиш сам.

Като казал това, Старият мишок въздъхнал продължително и обърнал лице към стената, за да не го видят, че плаче.

След смъртта му, трите му деца го погребали в мазето, в онзи слой пясък, където отлежава виното. „Ароматът на вино — мислели те — ще му бъде компания“. След погребението на баща им те се сбогували и се разотишли; всеки заживял постарому. Сив мишок и семейството му се заели веднага да издълбаят питата кашкавал: оформили тунели и гостни стаи, стълби и спални.

Ала известно е, че мишките много обичат кашкавал: всеки ден изчезвала някоя част от къщата. Ту Сив мишок си хапвал камината, ту жена му закусвала с мебелите от спалнята. След седмица кашкавалът свършил.

Котаракът очаквал този момент. Така жалко свършило семейството на Сив мишок.

Права опашка се вмъкнала в своята кутия с бисквити и толкова надебеляла, че не могла да излезе от нея. Котаракът я сграбчил с лапата си и я изял на един залък. Добър апетит!

Половин мустак нямал богатства, които да пази. Имал само острите си зъбки, за които да си търси храна. И като работел и се трудел, станал толкова добър и опитен, че котаракът и досега го търси, но не може да го намери. А вие, ако знаете къде е Половин мустак, не казвайте на котарака, за бога!