Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Gli elefanti equilibristi, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване
Еми (2017)
Корекция и форматиране
Стаси 5 (2019)

Издание:

Автор: Джани Родари

Заглавие: Приказки колкото усмивка

Преводач: Велимира Костова-Върлакова

Език, от който е преведено: Италиански

Издание: Първо

Издател: ИК „Сиела Норма“ АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: Сборник разкази

Националност: Италианска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Отговорен редактор: Наталия Петрова

Художник: Дамян Дамянов

Художник на илюстрациите: Дамян Дамянов

ISBN: 978-954-28-1523-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3957

История

  1. — Добавяне

Миналата година в нашия град дойде цирк с богата и разнообразна атракционна програма.

Най-хубавият номер от програмата беше следният: четири слона хващаха с хоботите си петия и го вдигаха високо.

За да не бездейства, петият слон държеше в хобота си една котка и си я подхвърляше като топка.

Публиката не се изморяваше да аплодира този номер и много пъти по време на представлението викаше еуфорично:

— Пирамидата! Искаме пирамидата!

Директорът на цирка извикваше на арената петте слона и спектакълът започваше отначало.

Трябва да знаете, че котката е тщеславно животно. Когато публиката аплодираше, тя се кланяше на всички страни: права на върха на хобота, тя мъркаше, засукваше си мустаците, поздравяваше с опашка.

С една дума, обираше овациите на зрителите и всичката слава, а на слоновете казваше:

— Горките, ако не бях аз, щяха да ви освиркат. Чувате ли какви аплодисменти? Заслугата е моя, животни такива! Благодарете ми, както се полага!

Слоновете се отнасяха равнодушно и дори не й отвръщаха.

Но един път, след края на номера, котката пожела да се обърне с реч към публиката.

— Дами и господа — започна да мяука тя, — моля да извините четиримата будали, те са калпазани и не са способни да ви забавляват. За щастие аз съм тук и…

Ала не можа да продължи речта си, защото слонът, който я крепеше на върха на хобота си, с лек тласък я запрати на естрадата при музиката. Котката падна във фунията на тромбона, сред присмеха на публиката. Щом спектакълът свърши, побягна от цирка, без дори да си дочака заплатата.

Край