Джани Родари
Лисицата и опашката

Всички на площада, всички на площада! Пристигна Кума Писа, международната модистка, с най-елегантните модели за сезона! Всички до една били там, погледнете момите, нетърпеливи да станат красиви: госпожа Зайка, буля Котка с дъщерите си, които се правели на големи, пък и били амбициозни, освен това Катеричката, Мечката, Съселът, Таралежът.

Кума Лиса, права до масичката, показвала моделите си, нарисувани на големи цветни табла.

— Вижте — говорела тя, сочейки картините, които изобразявали мъже и жени от града (не животни, а граждани, като мен и теб). — Погледнете: коя е голямата новост през това лято? Ето я: опашката не е вече на мода. Мъжете в крак с модата отдавна не я носят. Техните съпруги също не носят опашка, забележете! Само вие, изостанали провинциалисти, още живеете във времето, когато всички имаха опашка. Ако искате да сте модерни, трябва да отидете да ви отрежат опашките. Парижките модни дизайнери го въведоха, шивачите от Торино го потвърдиха, който продължава да носи опашка е изостанал!

Кой пристигнал в този момент, май че Папагалът? Самият той. В клюна си носел капан. А в капана имало…

— Госпожо Лисица, това не е ли вашата опашка?

Великата дизайнерка почервеняла като огън: без съмнение била нейната опашка и самата тя я била изоставила в капана, за да се отърве от дряновицата на селянина.

Представете си хората на площада: те налягали по земята от смях!

— Аха, ето защо ни убеждаваше, че модата на опашките е минала…

Ала дамите не се засмели, а грабнали дървените бастуни и с тях прогонили лъжливата лисица.

— Щом селянинът не е успял да те наложи хубаво, ще го сторим ние! — викали те след нея.