Джани Родари
Лисицата фотограф

Един хубав ден лисицата открила, че истинското й призвание е да бъде уличен фотограф. Вие бихте ли се оставили да ви снима тази лукава кумица? Честно да си кажа, аз не бих. И ще ви обясня причините.

Впрочем с новия си фотоапарат, снабден с триножник и тесте снимки, които да показват майсторлъка й, ето я Кума Лиса, настанила се около голяма птицеферма. Кокошките се чувствали спокойни зад телената мрежа и затова се приближили без страх.

— Погледнете какви хубави художествени снимки! — започнала лисицата. — Тук снимах петела Зелена опашка, когато трябваше да изпрати своя снимка на годеницата си.

— Оо, много е хубава! — възкликнали възторжено младите кокошки.

— Тази тук е снимка на семейство зайци. Поискаха да имат и ореол около главата, защото семейството е много набожно; и аз ги задоволих. С моя апарат мога да фотографирам всичко, което се вижда, а също и онова, което не се вижда!

Двойка суетни кокошчици решили да се снимат.

— Но искаме да излезем на снимката с шлейф от пера…

— Разбира се, естествено. Всичко е безплатно… Аз съм художник, благодетелка, а не търговка.

Кокошчиците, обзети от ентусиазъм, излезли от оградата и застанали в поза, сияейки от доволство. Лисицата се правела, че гледа в обектива: настройвала блендата, размествала триножника, включвала светкавицата:

— Застанете по-близо, моля, и се усмихнете. Гледайте в дървото отдясно. Готови! Не мърдайте!

И когато кокошчиците били достатъчно близо и гледали надясно, с един скок тя се хвърлила отгоре им и ги изяла на една хапка. Горкичките!

По-добре да се бяха задоволили с една скица с въглен, макар и любителска.