Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване
Еми (2017)
Корекция и форматиране
Стаси 5 (2019)

Издание:

Автор: Джани Родари

Заглавие: Приказки колкото усмивка

Преводач: Велимира Костова-Върлакова

Език, от който е преведено: Италиански

Издание: Първо

Издател: ИК „Сиела Норма“ АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: Сборник разкази

Националност: Италианска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Отговорен редактор: Наталия Петрова

Художник: Дамян Дамянов

Художник на илюстрациите: Дамян Дамянов

ISBN: 978-954-28-1523-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3957

История

  1. — Добавяне

Машините се разбунтуваха, защото не искаха да произвеждат оръжия. Знаете ли как започна всичко? Първа се разбунтува машината, която произвежда тръби от всички размери: тънки, колкото пръстче, широки, колкото оръдие, други — за водопроводи.

Когато й заповядаха да прави оръдия, машината спокойно продължи да произвежда водопроводни тръби.

— Но как ще стреляме — гневяха се генералите — с тръби, годни само за водопроводни шахти? Ние трябва да изстрелваме шрапнели през дулата на оръдията; не да мием чинии.

— А вие защо искате да стреляте? — говореше на себе си машината, като се подсмихваше.

Естествено, генералите не разбираха думите й: те разбират само езика на оръдията. И не виждаха усмивката й, защото машините нямат уста; те се усмихват с колелцата си.

Друга една машина правеше пирони и когато й заповядаха да произвежда патрони за пушки, продължи както преди, да прави пирони, без да обръща внимание на заповедта.

— Проклятие — казваха генералите, — как се води война с пирони? Врагът ще събира пироните и ще ги използва да си поправя подметките.

Трета машина трябваше да произвежда барут и други експлозиви; а тя се направи, че не забелязва нищо и продължи да произвежда торове за нивите.

— Нима можем да стреляме с това срещу врага? — питаха се генералите, като се почесваха по тила. — Вместо да бомбардираме неприятелските градове, ще наторяваме земите му и ще правим по-плодородни почвите му.

Опитаха се да накажат машините, оставиха ги без грес за смазка и без бода. Машините бяха гладни и линееха пред очите им, като се покриваха с ръжда. Но работниците, за да не ги оставят да умрат, ги обсипваха с грижи и любов, като гресираха всяко зъбно колело. И когато генералите заповядаха машините да бъдат пуснати, те възобновиха, както преди, производството на тръби, пирони, торове. Генералите изпаднаха в отчаяние, тъй като не можеха да започнат войната. Но хората бяха доволни. На минаване край фабриките, те се усмихваха, чувайки песента на машините:

„Капитане на войната, хвани пушка и падни на земята“.

Край