Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], 1980 (Пълни авторски права)
- Превод от италиански
- Велимира Костова-Върлакова, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Приказка
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джани Родари
Заглавие: Приказки колкото усмивка
Преводач: Велимира Костова-Върлакова
Език, от който е преведено: Италиански
Издание: Първо
Издател: ИК „Сиела Норма“ АД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: Сборник разкази
Националност: Италианска
Печатница: „Мултипринт“ ООД
Отговорен редактор: Наталия Петрова
Художник: Дамян Дамянов
Художник на илюстрациите: Дамян Дамянов
ISBN: 978-954-28-1523-5
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3957
История
- — Добавяне
Машините се разбунтуваха, защото не искаха да произвеждат оръжия. Знаете ли как започна всичко? Първа се разбунтува машината, която произвежда тръби от всички размери: тънки, колкото пръстче, широки, колкото оръдие, други — за водопроводи.
Когато й заповядаха да прави оръдия, машината спокойно продължи да произвежда водопроводни тръби.
— Но как ще стреляме — гневяха се генералите — с тръби, годни само за водопроводни шахти? Ние трябва да изстрелваме шрапнели през дулата на оръдията; не да мием чинии.
— А вие защо искате да стреляте? — говореше на себе си машината, като се подсмихваше.
Естествено, генералите не разбираха думите й: те разбират само езика на оръдията. И не виждаха усмивката й, защото машините нямат уста; те се усмихват с колелцата си.
Друга една машина правеше пирони и когато й заповядаха да произвежда патрони за пушки, продължи както преди, да прави пирони, без да обръща внимание на заповедта.
— Проклятие — казваха генералите, — как се води война с пирони? Врагът ще събира пироните и ще ги използва да си поправя подметките.
Трета машина трябваше да произвежда барут и други експлозиви; а тя се направи, че не забелязва нищо и продължи да произвежда торове за нивите.
— Нима можем да стреляме с това срещу врага? — питаха се генералите, като се почесваха по тила. — Вместо да бомбардираме неприятелските градове, ще наторяваме земите му и ще правим по-плодородни почвите му.
Опитаха се да накажат машините, оставиха ги без грес за смазка и без бода. Машините бяха гладни и линееха пред очите им, като се покриваха с ръжда. Но работниците, за да не ги оставят да умрат, ги обсипваха с грижи и любов, като гресираха всяко зъбно колело. И когато генералите заповядаха машините да бъдат пуснати, те възобновиха, както преди, производството на тръби, пирони, торове. Генералите изпаднаха в отчаяние, тъй като не можеха да започнат войната. Но хората бяха доволни. На минаване край фабриките, те се усмихваха, чувайки песента на машините:
„Капитане на войната, хвани пушка и падни на земята“.