Джани Родари
Географията в отпуск

Една нощ, когато над Средиземноморието блестели милиони звезди, Сардиния чула да я викат:

— Ееей, не ти ли омръзна да стоиш все на това място?

— Кой ме вика?

— Аз, Сицилия.

— Мила сестрице, откога си проговорила? Мислех, че знаеш само да боботиш с твоята Етна.

— Слушай, защо да не отидем да поскитаме? Робини сме на географската карта, която ни е отредила това място, по средата на Средиземно море, а то е малко, колкото една вана. Чух да говорят за щастливи острови, разположени в топлите океански води, в южните морета, където бананите растат по дърветата, докато тук се налага да ги купуваме на пазара. Защо не вдигнем котва и не тръгнем нанякъде?

— Да си кажа право — рекла Сардиния, — дори не знам къде се намира моята котва. Но едно презокеанско плаване би ми доставило удоволствие.

Накрая се договорили. Залюлели се малко надясно, малко наляво и успели да се откъснат от морското дъно. Приближили се една към друга, завъртели се около себе си; Сицилия искала да покаже на Сардиния димящата Етна, а Сардиния държала нейната по-голяма сестра да види живописните й брегове, изпъстрени с тихи заливи.

След туй полека-лека, разговаряйки сърдечно помежду си, те се насочили към Гибралтарския проток. Ала тук започнали неприятностите, защото протокът е много тесен и нито Сицилия, нито Сардиния можели да минат през него.

Гибралтарският проток избухнал в неудържим смях:

— Имате кореми колкото магазин за бъчви. Обзалагам се, че няма да успеете да преминете!

— Хей ти, разшири се малко! — ядосано му отвърнала Сицилия.

— Остави! — намесила се Сардиния, чийто нрав бил по-спокоен. — Ако не минем, ще се върнем назад.

— Но аз искам да отида в южните морета — протестирала Сицилия.

— Да се опитаме да минем през Суецкия канал.

Върнали се обратно и скоро стигнали Суецкия канал.

Но и той бил прекалено тесен за тях.

— Аз бих се разширил — казал Канала, като свил рамене, — но Египет ще протестира. Той и без това смята, че съм твърде широк.

— Какво ще правим сега? — попитала Сардиния, без да се безпокои.

— Би трябвало да помолим Африка да се помести малко на юг; тогава и Суецкият канал, и Гибралтарският проток биха станали достатъчно широки, за да минем свободно. Дали да не предложим на Африка и тя да излезе в отпуск?

Направили опит да я повикат, но Африка не отговорила. Навярно спяла в девствената гора или в пустинята Сахара, или пък се е изкачила на най-високия си връх Килиманджаро за малко лед, че да си приготви айскафе. С една дума, бедната Сицилия трябвало да се примири. От своя страна Сардиния вече се била отказала от пътуването. Върнали се бавно на местата си, край италианския ботуш.

— В нищо не ни върви — мърморела отчаяно Сицилия.

— Все пак си направихме малък круиз — въздъхнала утешително Сардиния.

Въпреки всичко те били доволни, че се прибрали вкъщи без щети.

Смълчали се. Нощта отивала към своя край. Звездното небе избледняло и една розова ивица се показала на изток. Кратката ваканция на двата острова останала незабелязана, тъй като през лятото никой не се интересува от географските карти: училищата са затворени и те си висят спокойно по стените. За какво ли си мислят?