Джани Родари
Мълнията

Едно време господар на мълниите бил бог Зевс. Той бил сърдит старец. Срещу всеки, който му правел напук, Зевс хвърлял по една мълния, за да го изпепели; поне така се говорело тогава, преди много години. Бог Зевс обикалял небето с връзка мълнии в ръка, както вие и аз бихме се разхождали с букет цветя. Ала веднъж забравил връзката с мълниите върху един облак, а той се понесъл по небето тъй бързо, че когато Зевс си спомнил за мълниите и се върнал да ги търси, не намерил облака.

Този облак раздал по малко от мълниите на всичките си побратими. Връзката трябва да е била много голяма, защото и до ден-днешен небето е пълно с мълнии. По време на буря облаците се развеселявали и започвали игра на кегли с камбанариите, кулите и високите постройки, с върховете на дърветата. Само че вместо обичайните кегли, облаците хвърляли към земята мълнии. Ала хората са хитри, навсякъде по високите сгради сложили гръмоотводи, които привличали и улавяли мълниите. Облаците се гневели, че не могат да съборят зданията на хората и сърдито се карали. Тази караница била гръмотевична.

— Остаряваме! — оплаквали се облаците. — Вече не виждаме добре както едно време!

Защо ли не си купят очила? Ще ви хареса ли да видите облаци с очила?