Джани Родари
Мемоарите на луната

Луната решила да напише мемоарите си. Нямала нито писалка, нито молив, затова се принудила да използва за писане комета, като топяла опашката й в нощния мрак. Нямала и хартия, записвала всичко върху облаците, а те веднага отлитали. От време на време Луната се питала:

— Къде ли се е дянала осемнайсета страница? Осемнайсета страница била облак, който точно в този момент изливал дъжда си над град София. Жителите на София виждали облака, виждали дъжда, но въобще не подозирали, че този дъжд съдържа информацията от осемнайсета страница на мемоарите.

И така, Луната пишела ли, пишела, а вятърът отнасял спомените й.

— Загубих двайсет и четвърта страница! — оплаквала се Луната.

Двайсет и четвърта страница била розово облаче, което избягало и отишло да се люлее на морската повърхност.

Успях да прочета само трийсет и пета страница, където Луната бе написала: „Най-добра съм сред всички пумпали, защото правя три завъртания едновременно: около себе си, около Земята и около Слънцето. Аз съм слугиня на Земята, но тя никога не ми плаща заплата. Някой ден ще я зарежа и ще отида да се въртя около планетата Марс, защото е образована и възпитана, а коремът й целият е разчертан от канали“.

На петдесет и първа страница (която била бял като мляко облак) Луната написала: „Сънувах сън. Присъни ми се, че Земята беше станала цялата червена, като огън. А на мястото на полюса имаше звезда“.

Останалото не успях да го прочета, защото петдесет и първа страница (облакът като мляко) бе отлетяла към Варна.