Джани Родари
Говорещата котка

Едно дете ми поиска приказка за говореща котка. Споменах за тази поръчка на моя котарак Пини, който се възползва и ми изпрати следното писмо:

Скъпи Джани, аз съм възпитан котарак от добро семейство. Майка ми беше най-дебелата котка в цяла Порта Венеция, а старите котараци в Милано още помнят опашката на дядо ми, която достигаше 40 сантиметра на дължина и приличаше повече на конска, отколкото на котешка. Аз бих могъл да стана известен котарак, защото умея да говоря и да пиша, а освен това свиря малко на пиано, на четири лапи. Но когато свиря, ти се ядосваш и ме гониш от клавиатурата. Защо? Може би музиката ми не ти харесва? На мен пък не ми харесва твоята, така че сме квит.

Когато ти свириш, трябва ли да те изгоня от пианото с плесници, както постъпваш ти с мен? И за още нещо трябва да се оплача: ти винаги използваш моята възглавница и това не е честно. Едва задрямал, ме прогонваш и премяташ крака върху възглавницата ми. Къде тук е вежливостта? Аз ти отстъпвам леглото, дивана и разтегателното кресло, ти би могъл да ми отстъпиш поне възглавницата.

Накрая ти съобщавам, че суровото месо вече не ми харесва. Затова, преди да го оставиш на масата, за да го изям през нощта, когато огладнея, те моля да го сготвиш, с масло, малко олио и стръкче салвия. Сега се сбогувам и отивам да се поразходя. Включи електрическата печка, защото, като се върна, искам да се стопля; снощи се върнах целият мокър и хванах ужасна простуда.

Твой многообичан,

Котарак Пини

Какво ще кажете за моя котарак?