Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване
Еми (2017)
Корекция и форматиране
Стаси 5 (2019)

Издание:

Автор: Джани Родари

Заглавие: Приказки колкото усмивка

Преводач: Велимира Костова-Върлакова

Език, от който е преведено: Италиански

Издание: Първо

Издател: ИК „Сиела Норма“ АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: Сборник разкази

Националност: Италианска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Отговорен редактор: Наталия Петрова

Художник: Дамян Дамянов

Художник на илюстрациите: Дамян Дамянов

ISBN: 978-954-28-1523-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3957

История

  1. — Добавяне

Неизвестно как мравките узнаха, че хората се забавляват, организирайки големи състезания с велосипеди: Обиколка на Италия, Обиколка на Франция, Обиколка на Швейцария и така нататък.

— Защо не направим и ние Обиколка на Градината? — каза едно много спортно мравче, което пътешестваше на гърба на гъсениците.

Идеята веднага се хареса на всички мравки. Бе решено надбягването да се проведе именно на гърба на гъсениците: те не са велосипеди, но тялото им е подобно, защото изглежда съставено от множество малки тръбички, споени една към друга.

Постъпиха многобройни записвания. В зеленчуковата градина гъсениците бяха уловени от мравките, дошли за състезанието: те ги яхнаха и без обяснение започнаха да ги ръгат, бодат и хапят, за да ги заставят да отидат на мястото на старта. Бедните гъсеници се гърчеха, мятаха, изправяха, скачаха, правеха всичко, за да избегнат принудата.

Публиката, състояща се от хиляди мравки, струпани от двете страни на трасето, отначало видимо се забавляваше. Но надбягването вървеше толкова бавно, че скоро всички се отегчиха. В един момент гъсениците започнаха да се търкалят като змии и стана невъзможно да ги накарат да продължат.

Мравките се хвърлиха с всички сили: около всяка гъсеница се бяха струпали стотина мравки, те я хапеха, за да я заставят да бяга. Все едно нашите колоездачи да започнат да хапят велосипедите си, за да ги принудят да бягат, представяте ли си го?!

Накрая гъсениците бяха оставени на мира и се реши мравките да продължат състезанието пеша. Ала това беше истинска катастрофа. По време на кроса някои мравки бяха пленени и отведени в други мравуняци, други бяха изядени от гущерите, трети се удавиха при преминаването на потока, който пресичаше трасето. От стоте мравки, стартирали в кроса, само две пристигнаха на финала, но бяха тъй изтощени, че заспаха, преди да преминат под лентата с надпис „финал“.

Трябваше да се изчака събуждането им, за да се види коя ще пристигне първа. Победи една много дребна червена мравка. За награда получи въшка от рози за смучене.

Край