Джани Родари
Говорещата ученическа чанта

Всяка вечер преди сън моето дете подрежда ученическата си чанта. По-точно безредно слага вътре учебници, тетрадки, помагала, гуми и попивателни. Но, кой знае защо, нарича тази операция „подреждане на ученическата чанта“. То не знае, че щом очите му се затворят и сладките духчета на съня започнат танца си около неговата възглавница, предметите в чантата оживяват, протягат се, точно като нас сутрин, когато ставаме от леглото, поздравяват се и се разговарят.

Попивателната хартия се опитва да оправи ъглите си и се оплаква:

— Скъпи приятели, какво ли не преживях днес. Нашият шеф ме изписа от край до край с „да живее“ някой си Копи Фаусто, при това написа „копи“ с двойно „п“. Погледнете ме, моля ви, приличам на предизборен плакат!

— И се оплакваш?! — намесва се учебникът по история и география. — Извинявай, хвърли поглед към моите страници! Нашето симпатично тиранче надраска с химикал мустаци на Карл Велики, сложи перо върху шапката на Джото и нарисува муха на носа на Христофор Колумб. Удължи течението на река По чак до Триест и нарисува понтонен мост между Сицилия и Сардиния. Истинска революция ви казвам.

— Това не е нищо — фучи учебникът по литература. — Разгледайте, моля ви се, моята 45-а страница: всички „О“ са запълнени с червено, всички „А“ — със зелено, всички „Е“ — с жълто. На страница 57, кой знае защо нашият младеж изобрази змия, чието тяло преминава през 58 и 59 страница и опашката й стига чак до 60 страница. Гърмяща змия, както казва той. Навярно затова тялото й е покрито със звънчета!

— Погледнете как е сдъвкан хубавият ми връх — възкликва писалката.

— Обели изцяло покритието ми от кафяв лак — изплаква моливът.

Аз, бащата на виновника, засрамено слушам всичко това. Иска ми се да събудя детето, за да чуе какво се говори за него, но точно в този момент чантата се отваря и две тетрадки, едната на редове, другата на квадратчета, идват със заръката да ми представят списък.

— Вие може би нямате вина — ми казва вежливо тетрадката на квадратчета. — Но това са нашите искания. Моля да ги предадете на сина си.

Представят ми изписан лист и се прибират обратно в чантата. На листа пише:

„Долуподписаните протестираме живо срещу насилието, на което сме подложени всеки ден. Енергично изискваме:

1) нашият ученик да се въздържа да ни замърсява с «да живее», с рисунки, фалшиви мустаци и други незаконни знаци, непредвидени в учебната програма;

2) да зачита безопасността на моливите и писалките и да не дъвчи връхчетата им;

3) да държи перата за писане в специалната кутия, а не да ги разпилява сред другите предмети; и тази сутрин учебникът по география бе силно наранен от едно перо.

Ако исканията ни не бъдат удовлетворени, ще направим всичко нашият ученик да не завърши учебната година. Подпис:

Допълнителен учебник, Тетрадка за задачи, Тетрадка-дневник, Молив за копиране, и т.н., и др.“

Утре сутринта ще дам на моето дете да прочете този протест. Надявам се повече да не чуя подобни оплаквания.