Джани Родари
Бандитът

Скъперникът: — Ето че стигнах седемдесетте, здрав като риба. Имам три мазета, пълни със злато, една плевня, натъпкана със сребро, и два дюшека с банкноти от по 1000. Най-сетне мога да бъда спокоен и да си гледам старините. Но дъщеря ми си е наумила да се омъжва и кого си е избрала за годеник? Онзи голтак Лино Пико, дето няма пукната пара. Ще ми се да повикам дъщерята и да й набия добре в главата, че не искам и да чувам за този умрял от глад негодник. Изабела! Изабела!

Изабела: — Тук съм, тате.

Скъперникът: — Повиках те, за да ти кажа, че от днес нататък не трябва да виждаш онзи голтак, син на един пробит грош.

Изабела: — Но, татко, аз искам да се омъжа за него!

Скъперникът: — Глупачка, омъжи се за чувал жълтици, за трезор, за банкова книжка от Спестовна каса.

Изабела: — Тате, парите не говорят, а Лино Пико ми разказва най-различни хубави истории. Искам да се омъжа за него, хъ-хъъъъ! (плаче).

Лино Пико (скришом): „Защо ли плаче бедната Изабела? Без съмнение, по вина на стария скъперник. Сега ще го наредя.“ (Високо) — Може ли?

Скъперникът: — Кой е?

Лино Пико: — Един бандит.

Скъперникът (много уплашен): — Майчице! Какво да правя? Господин бандит, какво искате от мен? Аз съм беден старец без пукната пара. Имам само един златен зъб. Ако искате, веднага ще го сваля и ще ви го хвърля през прозореца.

Лино Пико: — Нямам нужда от златен зъб, имам си трийсет и два естествени, бели и здрави, трошат камъни.

Скъперникът: — Е, щом имате трийсет и два здрави зъба, какво друго искате?

Лино Пико: — Искам парите! (Скача през прозореца вътре.)

Скъперникът: — Милост, господин бандит! Милосърдие! Отрежете ми единия крак, щом толкова искате нещо!

Лино Пико: — Искам парички. (Тихо към Изабела) Изабела, престори се, че не ме познаваш.

Скъперникът: — Отрежете ми брадата и двете ходила, но не пипайте парите.

Лино Пико: — За какво ми е потрябвала брадата ти, от нея не става дори четка за обувки. А пък ходилата ти са плоски. Ала виждам, че имаш хубава дъщеря. Дай ми я!

Скъперникът: — Вземете я, хайде, господин бандит. Изабела, скъпа, върви с този господин, той е много добър и не иска да вземе парите на татко ти.

Изабела: — Ама аз искам да се омъжа за Лино Пико!

Скъперникът: — Чувате ли я, господин бандит? Иска да се омъжи за някакъв празнодумец. Но аз съм й баща и тя трябва да ми се подчинява.

Лино Пико: — Много добре, дай си ръката и договорът е сключен.

Скъперникът: — Така, договорът е сключен. Изабела е ваша жена.

(Чува се шум от удари по вратата.)

Скъперникът: — Сега пък кой е?

Бандитът: — Аз съм, бандитът, отвори веднага вратата.

Скъперникът: — Милост, това трябва да е грешка, тук вече има един бандит. Господин бандит отвън, вече си дадох парите на бандита вътре. Защо не почукате в съседната къща?

Бандитът: — Без приказки! Ако не отвориш веднага вратата, ще ти съборя къщата!

Лино Пико: — Отворете вратата и оставете на мен да се оправя.

Скъперникът: — Ето, заповядайте, господин бандит отвън.

Бандитът: — И така, къде са парите?

Лино Пико: — В мазето, елате с мен, веднага ще ви ги дам.

Скъперникът: — Оох, предаде ме…

Изабела: — Остави го да действа, тате, ще видиш, че всичко ще се оправи.

Скъперникът: — Парите ми! Господа бандити, изтръгнете ми ноктите, оскубете ми космите на главата един по един, само ми оставете моите хубави парички, лъскавите ми златни монети! (Лино Пико и бандитът излизат: чуват се викове, после Лино Пико се връща.)

Лино Пико: — Справих се, затворих бандита в мазето, а сега да повикаме карабинерите. Искаше пари и си ги получи.

Скъперникът: — Благодаря, господин бандит номер едно! Искате ли златния ми зъб в знак на признателност?

Лино Пико: — Задръжте си го, аз си имам Изабела.

Изабела: — Да, да вървим веднага, скъпи мой Лино.

Скъперникът: — Как го нарече?

Лино Пико: — Правилно ме нарече, аз съм Лино Пико.

Скъперникът: — Аах, проклетници, преметнахте ме, изиграхте ме, дадох дъщеря си за съпруга на Лино Пико!

Изабела: — Тате, но ако не беше той, бандитът щеше да ти открадне парите.

Лино Пико: — Ако искате, ще отида долу да отворя мазето.

Скъперникът: — Не, не, за Бога, отивайте си и двамата. Искате ли златния ми зъб като сватбен подарък, или ще се задоволите със сребърния?

Лино Пико: — Ще се задоволим да ви дадем целувка по брадата и да си тръгнем колкото е възможно по-бързо.