Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Приказка
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране, разпознаване
Еми (2017)
Корекция и форматиране
Стаси 5 (2019)

Издание:

Автор: Джани Родари

Заглавие: Приказки колкото усмивка

Преводач: Велимира Костова-Върлакова

Език, от който е преведено: Италиански

Издание: Първо

Издател: ИК „Сиела Норма“ АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: Сборник разкази

Националност: Италианска

Печатница: „Мултипринт“ ООД

Отговорен редактор: Наталия Петрова

Художник: Дамян Дамянов

Художник на илюстрациите: Дамян Дамянов

ISBN: 978-954-28-1523-5

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3957

История

  1. — Добавяне

Господин Гулиелмо живеел в гората и много се страхувал от крадци. Той не бил богат, но крадците нямало откъде да го знаят. Мислил и премислял господин Гулиелмо и решил да постави надпис над входната врата: „Умоляват се крадците да звънят на звънеца. Те ще бъдат пуснати свободно да влязат и да видят със собствените си очи, че тук няма абсолютно нищо за крадене. (През нощта звънете настойчиво, защото спя дълбоко!) Подпис: господин Гулиелмо“.

Една нощ се чул звънецът да звъни. Господин Гулиелмо изтичал да види кой е.

— Ние сме, крадците! — чул той викове.

— Идвам веднага! — отвърнал господин Гулиелмо.

Изтичал да отвори вратата, крадците влезли с фалшиви бради и маски на очите. Господин Гулиелмо ги развел из къщата и те се уверили, че няма нищо за крадене, нито едно по-едро бижу. Помърморили недоволни, а после си тръгнали. „Благословен да е надписът!“ помислил стопанинът.

От тогава крадците идвали често да го навестят. Сред тях имало всякакви: високи и ниски, слаби и дебели. Като виждал колко бедни са те, господин Гулиелмо им подарявал по нещо: парче сапун, ножче за бръснене, малко хляб и сирене. Крадците били винаги любезни с него и преди да си тръгнат, му се покланяли.

Край