Джани Родари
Една съвсем малка къща

Господин Густаво започнал да строи къща за себе си. Но имал малко пари, можел да купи малко тухли и затова къщата станала малка-мъничка, така че господин Густаво трябвало да пълзи по земята, за да влезе в нея, а като влезел, не можел да се изправи, защото щял да си удари главата в покрива и бил принуден да седи на пода.

Децата скачали по покрива на къщичката и от време на време, когато господин Густаво го нямало, му я криели зад един храст. Той обикалял селото да търси къщата си, но не я намирал.

Толкова бил добър, милият! На перваза на прозореца, вместо трохи за птиченцата, оставял бонбони за децата. Всяко дете, което минавало, имало право да си вземе един бонбон. Така господин Густаво и децата станали приятели. Децата го питали:

— Колко тухли използва при строежа на твоята къщичка?

— Сто и осемнайсет.

— А колко хоросан?

— Двеста и петдесет грама — отговарял господин Густаво.

Децата се смеели, смеел се и той и всички били доволни.