Джани Родари
Дъждовното човече

Познавам дъждовното човече. То е много леко, живее в облаците, скача от облак на облак, без да пробие техния пухкав парообразен под.

Облаците имат много кранове. Когато човечето отвърти крановете, облаците изпращат дъжд на земята; когато ги затвори, дъждът спира. Дъждовното човече има много работа, непрекъснато трябва да отваря и затваря крановете на облаците и понякога се уморява. Щом се умори страшно много, то се изляга на някое облаче и се унася в сън.

Спи, спи, спи, а междувременно е оставило отворени всички кранове и дъждът продължава да вали. За щастие някоя гръмотевица, по-силна от другите, го събужда. Човечето скача и възкликва:

— Горкичкият аз, кой знае колко време съм спал! Поглежда надолу и вижда селцата, планините и полята сиви и тъжни под дъжда, който вали и вали. Тогава се втурва от един облак на друг бързо да затвори всички кранове. Така валежът спира, облаците отлитат надалеч под напора на вятъра, като полюшват човечето и то отново заспива.

Щом се събуди, възкликва:

— Горкичкият аз, кой знае колко време съм спал!

Поглежда надолу и вижда земята изсъхнала и пожълтяла, останала без капчица вода. Тогава се втурва от облак на облак да пусне всички кранове. Така продължава и до днес…