Джани Родари
Къщата на господин Венчеслао

Когато най-малко очаквате, ако вдигнете глава ще видите да прелита с голяма скорост къщата на господин Венчеслао. Цялата къща, от покрива до основите, преминава над вас, поклащайки се леко като самолет. Коминчето изпуска черен дим и той се разстила наоколо като дима на локомотив. Под къщата са окачени чували с въглища, бутилки вино, стари дамаджани, както е във всяко мазе. Господин Венчеслао, облегнат на прозореца на първия етаж, поглажда лулата си замислено и въобще не ви забелязва.

Хората гледат нагоре и клатят глава:

— Господин Венчеслао е полудял. Кажете, така ли трябва да обикаля наоколо, все едно че къщата му е самолет.

— Би трябвало да се съобщи в полицията — намесва се някой, — защото господин Венчеслао няма разрешително за пилот и може да причини нещастие.

Къщата бързо пресича небосклона и изчезва зад хълма. След малко се появява отново, носи се в обратна посока, спуска се на земята близо до селото, на сто метра зад църквата, точно на мястото, където е построена.

— Ето — успокояват се хората, — господин Венчеслао си направи разходката.

Господин Венчеслао стои до прозореца и си пуши лулата.

— Нещо в главата му не е наред — повтарят съмнението си хората.

Тези разходки господин Венчеслао ги прави винаги на свечеряване. Стоите там и разговаряте спокойно с него, а той, седнал до прозореца на партера, неочаквано ви поздравява с ръка, къщата с леко скърцане се отделя от основите и се издига в небето. Прави няколко кръга около камбанарията, после се понася към хълмовете.