Алекс Болдин
Полетът на гълъба

Богати сме на спомени

Живели

Тъй дълго в тоя тъй невзрачен свят

И бедни сме на радости

Препълнени с копнеж

И пориви безчет

Усмивка на дете

Е най-вълшебна гледка

Поглед лъчезарен

И гукащо гласче

Подай ръка

И погали го нежно

Усмихни се

Че това е твое детство

Изживяно

Преди толкова лета

Протегни ръка и погали душата

Която в ярост си ранил

Погали я нежно

За да усетиш топлота

И да стопиш леда там

Че иначе е трудно

Не се живее

С товара тежък

Виж, гълъб литва към небето

Трепти и пърха твоята душа

Тя иска да се скрие

Там в малкото сърце

И да политне към простора

Към тихата лазурна синева

Да зърне там отгоре

Онези, невидяните места

Които си мечтал да видиш

Но животът не е стигнал

Вървиш по пътя

А колко има още

Кой ли казва?

Създателят мълчи

Върви, не спирай

И бори се

До сетен дъх

До сетна радост

Тя мисията в теб е

Кодирана и крайна

Ще разбереш, когато свърши

Полетът на гълъба