Жан дьо Лафонтен
Болният лъв и Лисан

        Бе съобщил навред лъвът —

        той в своя дом лежеше болен —

        да дойдат да го посетят

        посланици по своя воля.

        Под честна дума обеща

        да се държи като баща

        със тях, със свитите им даже —

        така благоволи да каже,

        че нито нокът, ни мустак

        не ще допре до тях. И пак

        им даде честна лъвска дума.

        От планини, поля и шума

        дойдоха пратеници там…

        Ала едно възпря Лисан:

        „По стъпките в праха се забелязва,

че само се отива при болния ни цар,

но ни една не сочи, че някой е излязъл

от благородния ни господар.

Поканата му — тя е чест за всеки,

но аз сега го много моля, нека

от нея той да ме освободи.

Аз вярвам му. Но в лъвската бърлога

се влиза — стъпките за там са много,

а за навън не виждат се следи.“