Жан дьо Лафонтен
Чучулигата и нейните малки с господаря на една нива

Пословицата казва: „На себе си разчитай!“

        Да видим как Езоп

        доказал е това.

Че прави чучулигата гнездото си в трева,

        това отдавна е открито.

Тя прави го в сезона на ранните цветя,

когато всичко тръпне, гъмжи, ламти, копнее,

в морето… в лесовете… в полята… дето пеят

високо чучулиги над злачните места.

        Ала една за свойта младост

се сети не през първите дни на пролетта,

бе късничко обзета от майчинската радост,

        все пак успя едно да разбере:

и тя да стане майка, и вече дом да скъта…

Гнездо си сви и снесе, и пилци си измъти,

набързо стана всичко — и стана най-добре.

Узряха нивите, а пилците не могат

        сами да се възземат, излетят,

        не се е още скрил по тях мъхът.

А майката, обзета от грижи и тревоги,

преди на работа да тръгне сутринта,

на пилците поръча да слушат, да внимават.

„Стопанинът и син му ще дойдат — рече тя; —

ако се канят нещо наскоро да го правят,

        ако се разберат един със друг,

        ще се преместиме оттук.“

Излезе тя, дойде със сина си господаря.

                „При нашите приятели — каза му — сега

иди, а утре всеки в зори със сърп в ръка

да дойде тук. Та нека насъберем жътвари

        и утре жътвата да почват те.“

        Щом чучулигата дойде,

        децата взеха да повтарят:

„Приятелите си ще кани господарят.

И всеки тук ще дойде в зори със сърп в ръка.“ —

„Ако е казал само това, не се плашете,

не ни очаква лошо, безгрижни си бъдете.

Но утре като дойде, пак слушайте така,

а нека най-спокойно обядваме сега.“

Успокоиха се и легнаха си всички.

Зора се сипна, никой при тях не се вести.

Пак майката остави децата си самички.

Стопанинът дойде… Взе да прилича…

Той рече на сина си: „Какво ще кажеш ти?…

Приятелите май са много мързеливи…

Не сбъркахме ли, като разчитахме на тях?…

        Търси роднините… че ме е страх

        да не изпуснем тая нива.“

Уплахата в гнездото по-силна е сега:

„Роднините си, майко, за жътва ще покани.“ —

        „Не ме е страх: той само приказва си така…

        но като вчера пак ще стане.“

Тя права беше: никой със сърп не се вести.

Стопанинът отново имота посети.

И тъжно рече: „Бяхме глупци със тебе, сине,

да чакаме от други, нали разбра добре,

че няма по-добри приятели, роднини

от нас самите, нека се утре събере

семейството ни — всички със сърпове задружно

на нивата да идем — това сега е нужно.

То наша грижа е, добре се заеми

и жътвата ще свършим най-сигурно сами.“

Щом чучулигата разбра това, направо

на пилците извика: „Да бягаме сега!

        Щом на сина си казал е така,

        то никак не прилича на шега

        и сигурно ще го направи.“