Жан дьо Лафонтен
Паунът се оплаква на Юнона

        Паунът се оплака на Юнона:

„Богиньо, май не ти е справедлив законът —

        каквито песни и да пея аз,

        слушателите неизбежно гоня.

        Въобще не се харесва моят глас.

Пък Славеят — невзрачно пиле — до екстаз

докарва всички. Писна ми все да го славят

и на звезда голяма да го правят.“

Юнона разгневено отговори:

„Завистнико, я стига си мърморил!

Как можеш точно ти — по-пъстър от цветята,

да носиш колие, по-ярко от дъгата,

и да си надарен с опашка от коприна,

        по-бляскава от всякоя картина;

как можеш ти към Славея да си ревнив?

        Нима под небесата някой

        от теб е с накит по-красив?

        Как смееш да ми се оплакваш?

Нима да искаш всяка дарба е прилично?

Та всички птици имат качества различни;

най-често сила от изкуство се отделят,

Фазанът е изящен, а орелът — смел е.

        Създава дроздът пък веселие.

А свраката умее хитрост да покаже.

        Всички харесват си съдбата!

Така че спри да хленчиш, или ще те накажа

        като оскубя ти перата.“