Жан дьо Лафонтен
Петелът и лисицата

На дърво беше кацнал Петел един стар

        като зорка охрана.

„Братко — каза с гласец шоколаден Лисана, —

        аз съм твой вече верен другар!

        Между нас мир настана.

Обикалям така от адрес на адрес

        с тази радостна вест.

Слез веднага с прегръдка мира да скрепим!

        Отсега невредим

        ще е всеки от вас,

        щом живее сред нас.

        Пейте целия ден,

        но сега слез при мен

        за прегръдката, братко!“

„Дружке — Петльо й рече, — ще пея безспир,

че не съм научавал аз нещо по-сладко

        от таз кратка

        депеша за мир;

        нов импулс ще ти дам:

ето — виждам отсреща два фокстериера —

        май и те куриери —

как се движат насам.

Явно искат в прегръдка една да се слеем,

и завинаги в мир и любов да живеем.“

„Много бързам! — Лисицата се завъртя. —

Трябва днес да съобщя на десетки места:

        — Хайде чао.“ Кумата

        мигом хвана гората,

        недоволна на вид.

        А заля се в открит

        смях Петелът след миг.

Да измамиш измамника много е шик.