Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Басня
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране
Еми (2019)
Корекция и форматиране
Silverkata (2019)

Издание:

Автор: Лафонтен

Заглавие: Басни

Преводач: Бойко Ламбовски; Атанас Далчев и Александър Муратов (Приложение: от стр. 111 до 116); Тодор Харманджиев (Приложение: от стр. 117 до 124)

Издател: ИК „Пан ’96“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2003

Тип: Сборник басни

Националност: френска

Печатница: „Балкан прес“ АД

Редактор: Цанко Лалев

Художник: Гюстав Доре

ISBN: 954-657-251-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6613

История

  1. — Добавяне

        Двете части на змията

        ролите си на земята

        знаели — били и двете

        на човека враговете.[1]

        Но Опашката веднъж казала:

        „В един и същ вечно движиме се ред —

                тя — отпред,

а пък аз — Опашката — влача се отдире.

        Богове, за нова роля

                днес ви моля —

        дайте да се реванширам!

        Та нима си мисли тя

че съм склонна да я следвам до смъртта

        като някакъв слуга?

        А — мерси за милостта!

        Ние сме в една снага,

        и по кръв сме си сестри.

        Искам нейното место,

        че сме от едно тесто

        и в отровата дори!

        Искам поради това

        справедлив от днеска ред —

        да се движа аз отпред,

        а сестрата ми — Глава,

        да се влачи подир мен.

        Аз водач съм съвършен!“

Прояви небето милост недобра —

някога молбите дават плод горчив.

Вместо да отвърне с отказ мълчалив,

със змията просто то се подигра.

        И рептилия една

        запълзя сред тъмнина,

        първо блъсна се в дърво,

        после в остро сечиво…

Тъй че много бързо пътят й приключи.

 

Има и държави със подобна участ.

Бележки

[1] Авторът има предвид змии, които имат отрова и на опашката си, напр. гърмящата змия. — Бел.пр.

Край