Жан дьо Лафонтен
Млекарката и гърнето с мляко

С гърнето мляко на главата си, Перета

        пристъпваше напето,

за да го продаде в града — задача лека.

Вървеше спорно, бе си сложила като за път

широка фуста и сандали — те човека

        не уморяват, а сами вървят.

        Та тъй, запретнала полите,

        тя вече мислено парите

за млякото започна да смята и да умножава.

Значи така — ще купи сто яйца, от тях самите

три люпила ще станат, ако пипа здраво.

        „Няма да е проблем въобще

цял курник покрай къщи да пасе;

        дори на Лиса да й се прище

да се промъкне и петле да отнесе —

ще смогна да спестя поне за едричко прасе.

Е, аз ще си го угоя без много зор;

ще го продам прескъпо, а парите все

ще стигнат да напълня отново своя двор —

кой ще ме спре да взема теленце, пък и крава?

Теленцето ще си подскача из роената морава…“

Перета също скокна, гърнето падна — тряс!

И сбогом на теленце, прасе, яйца — завчас

мечтата на Перета разля се като дъжд.

        Дори възникна риск направо

        ядосаният неин мъж

        да я натупа доста здраво…

        Но стига вече мляко, стига —

        ето — поуката пристига.

 

        Кой в студовете не чака юли?

        Кой не въздига въздушни кули?

Както млекарката, тъй и кралят — всички —

        мъдри, луди или безлични,

сънуват наяве — и обезумели тичат

след мечтата, която друг свят обещава.

        Цял свят пред нас коленичи.

        Всяка дама ни обожава.

Често в уединение съм и дързък, и смел;

съкрушавам всекиго — литвам като орел;

        ставам крал, обожаван вред.

В короната ми блестят диаманти като звезди…

После нещо ме спъне — и пак съм си клет

        Марко Тотев като преди.