Жан дьо Лафонтен
Лъвът и комарът

„Ей, земна гадост, я изчезвай настрана!“

        Така Лъвът — всесилен цар,

        извикал на един комар.

        Пък онзи обявил война.

„Ти може да си цар, но си голям простак!

        И въобще не се страхувам

        от тебе. Волът по̀ е як,

        а аз го карам да танцува!“ —

        това Комарът заявил,

        и тънко затръбил атака.

        В началото в гърба се впил,

        а после продължил нататък —

        врата зажилил с бяс такъв,

        че побеснял гигантът — Лъв.

И ето го — разцепва с рев околността,

трепери в ужас всичко живо покрай звяра —

        това е дело на мъстта

        и ходовете на Комара!

А той все впива остро свределче в плътта

на страшния си враг — ту бузата пронизва,

        ту в ноздрата му влиза,

докато става нетърпима тази гавра!

Лъвът сам себе си дере, окървавява;

невидимото насекомо гледа и се радва

как от зъби и нокти царят се лишава.

Накрая — в рани цял — почти развалина,

дори с опашката да бие вече спрял.

Дошла умората — и край на таз война.

Лъвът се проснал като труп и се предал.

Комарът пак надул тръбата — за победа!

Навсякъде бръмчал и вярвал, че го гледа

цял свят с възторг. Докато му се случил

        на пътя паяк с мрежа.

        Там пътят му приключил.

 

Какво от тук си струва добре да отбележим?

Единият е малък, но често най-ранява

най-дребният, защото човек го подценява.

А другият от много надменност, сила, слава —

        сам себе си сразява.