Жан дьо Лафонтен
Орелът и бръмбарът-рогач

Веднъж подгонил заек млад грамадният Орел.

Животът всекиму е мил, докато още тупка

сърце в гърдите. Та страхът беглеца наш довел

        пред бръмбарова дупка.

Скривалище това не е, но хваща се за сламка

удавникът. Орелът вече започвал да пикира.

        Тогаз от свойта дрямка

се сепнал Бръмбарът и взел така да агитира:

„Недейте грабва, Ваша светлост, тоз Зайо Байо клет.

Аз зная, че не бих могъл да Ви възпра със сила,

но моля Ви да проявите днес царската си милост

        към моя скъп съсед!“

Ала Орелът великан дори не отговорил,

        а с мощен мах съборил

        Рогача най-напред.

После отнесъл Зайо. За яростна разплата

се Бръмбарът заканил. Издебнал време, щото

орела да го няма, избръмкал до гнездото

        и му строшил яйцата.

Когато сетне се завърнал в гнездото си разбито,

със страшен вик Орелът разтърсил планините.

Но без да знае даже кому да отмъщава,

напразно небесата огласял с гръмка врява.

На другата година решил да вземе мерки —

гнездото си високо в скалите да го скрие.

Но Бръмбарът яйцата пак смогнал да разбие,

като ги пускал с много яд, за заека мъстейки.

Орела тъй сразила тази поредна нова мъка,

        че с месеци не млъкнал.

        След туй, нали приет е

при Юпитер — самия цар — баща на боговете,

яйцата си той нови в хитона божи скрил,

и вярвал, че от враг ги е този път спасил.

Кой Юпитер би дръзнал със набег да смути

        и да ги похити?

        Ала не спрял да жили

        Рогачът и пред трона:

изпръскал с мръсна капка на Юпитер хитона.

Той почнал да го чисти — яйцата се строшили.

        При тази вест Орелът

        към бог възнегодувал:

заплашил, че напуска небесните предели,

        че няма да слугува,

        и ще се разбунтува.

        Тук Юпитер се стреснал

и Бръмбарът явил се тозчас на съд небесен.

        Там всичко споделил.

Разбрали на Орела вината боговете,

но тъй като не щели со благо враговете

проблема да решат, съдът постановил:

„От днеска на Орела любовният сезон

се мести в друго, много по-безопасно време —

през зимата. Тогава Рогачът сладко дреме.

Това да е закон.“