Жан дьо Лафонтен
Двата бика и жабата

Веднъж помежду бици два ужасен бой течеше —

        за крава и ливада.

        Пък Жабата тъжеше.

        Там рекоха: „Защо ли?“

        „Защото — квакна тя, — когато

        приключи между тях войната,

тепърва почва цял порой от жабешки неволи.

Ще царства, който победи, в ливадата богата.

Ще трябва да се примири надвитият с блатата.

И той ще дойде да царува из нашите мочури.

И трябва да сме все нащрек къде крака ще тури.

Но ще ни мачка той, безспорно — със цели десетици.

Туй коства ни войната за госпожица Юница.“

        И точно според тези думи

        протекоха нещата.

        Надвитият разплеска сума

        ти жаби из блатата.

 

        Тъй дребосъкът по света

на всички, дето са големи, заплаща глупостта.