Жан дьо Лафонтен
Вълкът и лисицата

Знаеш ли в живота ти кое

истински те води към победа?

Който е войник, не ще да е.

Който не е, се стреми да е.

 

Бил веднъж един Лисан решен

вълк да стане — е, какво — мечти…

Може да мечтае пък в овен

някой вълк да се превъплъти.

 

Само се учудвам, че това

принц един във проза го излага.

Аз си блъскам сивата глава

без голям успех, а той едва

ненавършил осем — в джоб ме слага.

 

В разказа му всичко си тече

като по вода; дори поетът

рядко тъй добре ще увлече

свойте почитатели заклети

с най-христоматийните сюжети.

Преразказвам според своя дар,

ала младият ни господар

с дарби ще учудва боговете

май тепърва. Аз във вековете

не провиждам, но си мисля — нов

Омир май ще трябва тук — готов

с летописка страст да изкове

одата за нови върхове,

но не виждам никой. А зове

баснята — да я започнем според своя план.

 

Каза на Вълка веднъж един Лисан:

„Писна ми — ту хвана някой стар фазан,

        ту пък полумъртво пиле.

Ти по-рядко влизаш в селските къщя,

а похапваш май че по-добри неща.

Научи ме твойте хватки, братко мили —

        може би с възтлъсто шиле

и Лисан е време да се погощава.

Няма да се каеш, ако го направиш.“

„Може — казал Вълчо. — Хем наскоро брат ми

хвърли топа. Тъкмо кожата ти става.

Грабвай и обличай. После гледай хватки —

как овце сред стадо да се грабне може.“

        И Лисан във вълча кожа

новите науки бързо взе да учи.

Първо бе несръчен. Но пред Даскал Вълчо

        скоро почна да се пъчи.

Тъкмо стана майстор — ето, че се случи

стадо там наблизо. Бай Лисан Вълканов

спусна се и страшна паника настана.

        Тъй Патрокъл на Ахила

във доспехите уплашил с чужда сила

куп троянци — и началник, и войник.

Тук пък слух за двайсет вълка плъзнал в миг.

Всички хукнали към село с бърза крачка,

само малко агънце оставили за плячка.

Грабнал го Лисан, но ето на —

чул наблизо кудкудякане на квачка —

хвърлил кожата веднага настрана,

        хвърлил камуфлажа с нея,

хвърлил агнето, уроците, честта:

        за какво ли му е тя —

        тази глупава идея?

Илюзия е, че с добра дегизировка

        си друг. Дълго не живее

        и най-изкусна маскировка.