Жан дьо Лафонтен
Пчели и стършели

Мед в храстите стотина Стършела откриха,

        и си го присвоиха.

        Ала пчелите

на съд ги викнаха пред мъдрата Оса.

Кои според заплетения казус са

собственици на меда, не бе й лесно да реши

съдийката Оса. Жужат еднакво. Да сгреши

тя можеше — приличаха си по крила,

да не говорим, че еднакви им съши

        природата мъхнати облекла.

Осата в чудо се видя. И продължи

допроса с нови методи, но пак

        потъна делото във мрак,

        а бръмът се усили.

        „Ах, Господи, какви ли

        забъркахме ги вече! —

една пчела по-умна от другите изрече.

        — Шест месеца процес!

        Медът се захароса!

Не е ли крайно време да се реши въпроса?

        Туй в общ е интерес!

Аз мисля, че не трябват разследвания свежи,

        ни речи и брътвежи.

        Със Стършелите спора,

за да решим, да видим — кой може тъй — на скорост

        да прави мед и пити.“

        Но Стършелското племе

        не щя да се заеме.

Затуй Осата даде успеха на пчелите.

Да можеше така и Господ да решава!

Да гледахме от диви, но мъдри племена,

решили бихме всичко и в нашата страна,

        а тук рушвет се дава,

        и всеки те подмята.

        Крадат ни на момента.

И тъй от всяка стрида оставя съдията

        черупки за клиента.