Жан дьо Лафонтен
Градският и полският мишок

Покани Градският мишок

брат’чеда от полето —

в стил куртоазен и висок

да нагости братлето.

 

Покрил бе кадифе и тюл

той с гозби непознати.

До днес не съм все още чул

за манджи по-богати.

 

С вина отбрани — празник същ —

започна тази среща.

Ала не щеш ли — изведнъж

смути пира им нещо.

 

Дочуха шум един такъв —

като от твар опасна.

Мишокът градски хукна пръв.

Брат’чедът също драсна.

 

След малко стихна. Би отбой

смутено домакинът:

— Да продължим бе, братко мой,

че печеното стине.

 

— А не, достатъчно за днес —

брат’чедът се закланя. —

Гощаваш чудно, твоя чест,

но утре аз те каня.

 

С такива гозби в моя дом

не срещам госта аз.

Ала и пир не искам, щом

треперя час по час.