Жан дьо Лафонтен
Гарванът и лисицата

Стиснал парче вкусно сирене, ето —

        чичо Грак там на клона седи.

Чичо Лисан, понадушил парчето,

        така отдалеко реди:

        „Добър ден, ваша чест, приятелю Грак.

как сте хубав! И как грее вашият фрак!

        Не, сериозно, ако на костюма

        съответствате с песен и дума,

то направо сте фениксът в тази гора!“

Чичо Грак от такава похвала примря,

        после рече да блесне и с глас,

клюн разтвори — и плячката падна завчас.

Кум Лисан взе парчето и каза: „Ех, драги,

        знайте, който ласкае —

        от чужда трапеза с това поминува.

Май че този урок бучка сирене струва.“

        Чичо Грак се засрами и твърдо реши —

малко късно все пак — но да спре да греши.