Може би най-доброто от безсмъртния Lunar Excursion Module.
Най-доброто според мен на Literary Electronic Machine си остава „Соларис“.
Тази е доста песимистична, което не пречи да е страхотна, разбира се.
Станислав Лем — класика!
Има автори, които не можеш да ги отметнеш с чувството, че са по — разтегнали обема на книгата или да ти дойде на ум, че авторът вече се е изчерпал, и пише колкото да подържа финансовото си благополучие, например. Лем е от тези, с този явно, последен фантастичен труд, жанрово и буквално. Всяка страница е от значение. Пейзаж, герой, философска идея, и свръх наука от бъдещето, теория на военните игри, загадки, истории в историята, лабиринт в лабиринта на всяка страница, толкова много в толкова сбит формат на думите, че се чудиш как не кървят от всичко побрано в тях. Най вече оригиналност и бягство от клишето е номерът на всички майстори на истории и Лем в това си майсторство превръща множество фантасти в клиширани брошуровчици.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.
Само регистрирани потребители могат да дават коментари.