Борис Младенов-Young
Човешки радости — безлични, дребни…

Човешки радости — безлични, дребни,

на тях животът кратък се крепи,

безкраен низ от мигове вълшебни,

съпътстващи ни чак до старини.

 

Нам всички те до гроба са потребни.

Когато тежка болест ни слети

са по-добри от хапчета лечебни,

по-скъпи са от злато и пари.

 

А твърде често незабележими,

потъват те в забрава без следа…

Но идват горестни житейски зими

 

с изстрадани трагедии и драми

и ний разбираме тогаз едва,

че са били събития голями.

Сидни, Австралия — 2015 г.