Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Разказ
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
3 (× 1 глас)

Информация

Форматиране
cattiva2511 (2019)

Издание:

Автор: Валентин Попов — Вотан

Заглавие: 26 истории

Издател: Читанка

Година на издаване: 2019

Тип: сборник разкази

Националност: българска

Редактор: Виктория Иванова

Коректор: Емилия Илиева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9633

История

  1. — Добавяне

Чувствам се чудесно. Мястото е топло, тъмно и уютно. Не знаех това, когато се появих. Затова и радостта ми е толкова голяма и се вълнувам. Усещам трептенията, теченията, виждам пулсациите, а понякога долавям далечни излъчвания, които ми доставят радост. Оставям се на космоса да ме носи и люлее и изпразвам съзнанието си от всички опасения, които ме обхващаха редовно преди съзиданието. Гледам прелитащи и преливащи се цветове около мен, чиито трептения ме хипнотизират и унасят, докато потъна в дълбок и приятен сън. Тогава сънувам звезди и галактики, които танцуват в орбита около мен, полюшват се на вълните на безвремието, което обхваща и мен в приятелска прегръдка. Чувствам се част от всичко и част от нощта, която заражда Началото на съществуванието. Пулсирам заедно с единения свят, а цветовете му греят в очите ми — космос на сбъдващи се мечти и обещания. Колкото повече се нося из безкрая на топлите води на космическия океан, толкова повече осъзнавам мястото си — хем единено и маргинализирано от все по-бързо растящия ми Аз, хем като част от общия свят на материално и нематериално битие. Чувството е опияняващо. Значимост сам по себе си и значимост като част от всичко.

По-късно долових и изключително приятни резонанси, които нахлуха в съзнанието ми и усетих заформянето на Любовта. Ако някога се разтопя, то бих искал да е от любов. Плувах в нея и се отдавах на чувството за съзряване. Чувствах се все по-значим, все по-силен и все по-съвършен. Дали това е измамно усещане. Да! Но го разбрах много, много по-късно. Тогава, когато опознах названията на формите от околния свят — малка частица от космоса, който ме бе зародил в безкрая си и от който бях неразделна част. И тогава дойде болката, която изпълни всичко и всичко се превърна в нея. След нея долових разкъсването на мрака и прекрасните танцуващи светлини и вълни на трептения.

Уплаших се, когато в един момент стените на света се срутиха около мен и ме затрупаха, задушавайки ме. И точно когато чувствах, че ще се разпадна в ефира на чернотата, когато светлините и цветовете се превърнаха в убийствено мъчителни игли, които ме пробождаха и раздираха, отворих уста и поех дъх. Мигом дойде облекчението, а веднага след това ме заля безграничната и безусловна любов на богинята, която ме пое в нежните си, топли ръце, прегърна ме и ме целуна. Положи главата ми на гърдите си и аз отново усетих онази космическа пулсация, която ми даряваше спокойствие и сигурност през времето на моето зараждане.

Напуснах храма, но той винаги ще остане в мен!

Край