Диана Петрова
Предговор

За мен е едновременно и лесно, и трудно да пиша за новия сборник на Валентин Попов. Това е така, защото съвсем отблизо познавам творчеството на автора. Когато преди години разбрах, че пише, съвсем естествено, прочетох негови неща. За да разбера с удоволствие, че много ми допадат.

В тази книга са събрани 26 разказа, които са били публикувани в различни електронни медии, и такива, които са отличени в различни наши и международни конкурси. Някои от историите присъстват в издадените по-рано четири самостоятелни сборника на Валентин Попов, а други за първи път намират място в тази книга.

Както и в предните издания, и тук се срещаме с богато жанрово многообразие, с богати тематично сюжети и с богато развихрената фантазия на автора. Той не се страхува да експериментира и да използва най-различни боички от палитрата: преминава през антиутопични краски („Убежище“), през фантастично-фентъзийни лабиринти („Музиката на цветята“, „Сензорна симбиоза“, „Кучешка дупка“ и др.), придвижва ни из паралелни светове („Топли кафяви очи“), демонстрира шеметния танц на ръба на психиката, преплитането на фантазиите и реалността, („Огън за вещиците“, „Твоето желание е и мое“, „Анелизе“ и др.), преминава през света на страха — от млките страхове до истинския ужас („Пеперудите и Лайла“, „Зелени котешки очи“, „Кристално лице“, „Художника и есента“). И докато в част от разказите внушенията се постигат посредством свръхестествени и мистични прийоми, то друга част са истински „снимки“ на съвремието, на реалността, прецизно и детайлно разгледани под микроскоп частици, клинично описани — без поучителност, без размахване на пръст, просто снимки, а лъхащите от тях ужас, тъга, болка в много голяма степен са дори по-големи и силни, отколкото в хорър историите („Тебешир“, „Истории от автобуса“, „Червената роза“).

Но авторът ни показва и утрото — сътворено и фантазно („Храм“), или като възможно ново начало („Чаят на г-жа Бърнс“, „Итака“), показва ни любовта във всякакви измерения, любовта като събирателно понятие — между мъж и жена, между родители и деца, между приятели и непознати — красива, тъжна, изгаряща или пък мъчителна. Предполагам всеки читател ще забележи с каква фина чувствителност и точна наблюдателност е постигнато всичко това.

Разказът е особена форма. На пръв поглед лесна, но в действителност криеща много подводни камъни. Идеята трябва да е достатъчно добре развита, сюжетът да е достатъчно разгърнат, посланието да е ясно и всичко това обаче, да е побрано в неголям обем, да е ярко, концентрирано, въздействащо. Нищо не бива да липсва, но и нищо не трябва да е в повече.

В тази книга има двадесет и шест истински разказа.

Насладете им се!