Чудомир
Из стария бележник

На петнадесет крачки точно срещу нашия музей живееше един евреин. Един ден го гледам, че товари багажа си да заминава за Израел. Като ме забеляза, се провикна:

* * *

— Хей, че съм човек и аз брей! Петдесет години живея тук и не ми остана време да дойда и разгледам музея!

— Нищо, нищо — казвам, — пак ще го видиш. Ти сега иди в Израел и след няколко години, като дойдеш на екскурзия, първом него ще посетиш. Музеите — казвам, — не са за местните жители; те са само за екскурзианти.

* * *

Напразно разискваме отляво ли да почне експозицията, или отдясно. Ако я подредите от ляво към дясно, посетителите тръгват от дясно към ляво, и обратно.

* * *

В общите музеи между другото има изложени костюми, шевици, старо оръжие и пр. При посещение на учащи се момичетата се струпват на шевиците, а момчетата — при ножовете и пищовите.

— Ах, тия малчугани, които не само гледат, а кроят хитри планове как да паланджосат някой негоден за нищо пищов!

* * *

В книгите за впечатления обикновено се повтаря един и същи шаблон, като последният го взема буквално от предпоследния. Рядко се срещат оригинални мисли като тази например: Пуситихме мозея на 21 того и устанахми с дълбоко впичатление за големите успехи „на персионала по чистотата“.