Чудомир
Календарите

Те приличат на щъркелите и лястовиците. Възвестяват пристигането на новата година. Но докато първите идват само от юг и си знаят местата по стрехи и комини, вторите изскачат отвред: из страниците на вестника, из бележници и наръчници, по будки и книжарници. Тика ви го в ръката разсилният от банката, към която сте задлъжнели, мушкат ви го в джоба в клуба на партията, в осигурителното д-во, изпраща ви го профорганизацията, бойците, инвалидите, Червен кръст; мъкне го съпругата от женското дружество, детето от списанието, което получава, и т.н.

Един за хатър, друг по задължение, трети, че не бива да се откаже, четвърти, че не може да се откаже — купува гражданинът на тая страна, значи, трупа купища календари и нали е давал пари за тях, няма да си избере най-добрия, а ги накове всичките един до друг в стаята си, в дюкяна, кръчмата, канцеларията и др.

Идете в което искате село, паланка или градче, спрете се, разгледайте ги и им се налюбувайте. На един ще видите изобразен гърбом някакъв Квазимодо, който се напъва, но дали за да дигне знамето, или за да държи стълба, който пада, не може да се разбере. До него друг с образа на бригадир или бригадирка, заразени от сънна болест. По-нататък виждате някакъв паяк или октопод, на гърба на когото е изобразен язовир. Още по-нататък вместо републиката се е облещила самата Медуза Горгона. До нея грациозна самарянка, току-що пристигнала от модно ревю, и пр. Не са по-добри и календарите с картини фотомонтажи. Сещаш се какво се е целяло, но не е постигнато най-важното. Не се вижда устремът, вярата, ентусиазмът у творците на нова България.

И като гледаш всички тия художествени недородици, си мислиш:

Ето ги, те стоят така грижливо заковани по стените през цялата година и това са образците по живопис, поднесени на народа ни. Тях само вижда той и от тях получава своето художествено възпитание. Те са, които обработват естетическия му вкус и облагородяват душата му. Това е неговата Третяковска галерия, то е неговият Лувър.