Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Послеслов
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
Еми (2019)
Корекция и форматиране
Стаси 5 (2020)

Издание:

Автор: Франсис Бърнет

Заглавие: Малкият лорд Фаунтлерой

Преводач: Ивелин Иванов

Година на превод: 1997

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо (не е указано)

Издател: ИК „Пан ’96“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1997

Тип: роман

Националност: английска (не е указано)

Печатница: „Балканпрес“, София

Редактор: Любомир Русанов

Художник на илюстрациите: Реджиналд Бърч

ISBN: 954-657-111-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10369

История

  1. — Добавяне

„Малкият лорд Фаунтлерой“ е вторият роман на Франсис Бърнет, включен в поредицата „Вечните детски романи“. Доскоро непопулярната у нас Бърнет е една от най-известните детски писателки в света. Родена през 1849 г. в Манчестър, тя живее и работи в Англия, САЩ, Франция и води бурен и невинаги щастлив живот. Четиригодишна остава без баща, а на двадесет и една години, когато живее вече в Америка със семейството си, загубва и майка си. Принудена е да се грижи за двете си по-малки сестри и опитва да печели от какво ли не. Прописва също за пари — разкази за възрастни. През 1872 г. се връща в Англия, а на другата година прекосява отново океана, за да се ожени за Сюан Бърнет. Съдбата, която тя така умело описва с всичките й превратности, отново не е милостива към нея. Съпругът й умира, а след него и големият й син — едва шестнадесетгодишен. Цялата й любов и внимание оттук нататък са съсредоточени върху малкия й син. Той става и прототип на Седрик — малкия лорд Фаунтлерой. Бърнет описва героя си с такава обич, че критици и журналисти безпогрешно го идентифицират със сина й. „Мисис Бърнет се срещна с лорд Фаунтлерой“ — пише един вестник за срещата на писателката с малкия й син.

Романът е публикуван първоначално на части в списанието на Мери Мейпс Додж — „Дядо Коледа“. Цяла Америка следи перипетиите на Седрик в Англия. Едно дамско списание прави конкурс за илюстрация на малкия лорд и образът се запечатва в съзнанието на всички — със строго кадифено костюмче във Вандайкови цветове. Интересно е обаче, че така той се харесва повече на момичетата, докато момчетата го намират прекалено прилежен и предпочитат облекло в „стил“ Хъкълбери Фин и Том Сойер.

Като отделна книга „Малкият лорд Фаунтлерой“ е публикувана през 1886 г. Издателят Чарлс Скрибнер отбелязва: „Стартът на мис Бърнет в детската литература е летящ“. Веднага започват да излизат нови тиражи и скоро книгата достига фантастичните 1 милион екземпляра на английски език. Същата година бюлетинът „Американски бестселър“ определя трите най-тиражирани книги — „Рудниците на цар Соломон“, „Война и мир“ и „Малкият лорд Фаунтлерой“. През 1888 г. започва триумфалното шествие на книгата в Англия и други европейски страни. Възторжена е и критиката. Авторката на „Малки жени“ — Луиза Мей Олкът, пише, че „Бърнет е показала най-доброто и най-светлото от своя талант в тази прекрасна творба“, а критичката Маргарита Ласки определя романа като „най-хубавата версия на Пепеляшка, адаптирана към съвременността“.

„Малкият лорд Фаунтлерой“ запазва очарованието си и до днес като една истинска класическа детска творба. Всъщност в нея писателката е разказала мечтата си за своя син — да постигне успех и богатство в живота, но и да запази добротата и благородството си. Тази доброта, която може да промени и най-коравосърдечния човек.

Бърнет умира през 1924 г., познала славата, но не и щастието.

Романът „Малкият лорд Фаунтлерой“ има три превода на български, издадени в периода 1946–1947 г., но те са значително съкратени. Настоящото издание представя за първи път пред българския читател книгата в пълния й вид.

Край